НИН-ова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
НИН-ова награда
Присъждана за най-добър сръбски роман
От „НИН“ (съкратено от „Недельне информативне новине“)
Дата втората половина на януари
Място Белград
Държава Сърбия
Връчена за първи път 1954 г.
Официален
уебсайт
nin.co.rs

НИН-овата награда е литературна награда за най-добър роман на годината в Югославия (днес в Сърбия).

Учредена е от редакцията на издаваното в Белград седмично списание за политика и култура „НИН“ (съкратено от „Недельне информативне новине“). Лауреатът се определя от специализирано жури от писатели и критици.

История[редактиране | редактиране на кода]

НИН-овата награда е присъдена за първи път през 1954 г., а първият ѝ носител е Добрица Чосич за романа „Корени“. За повече от половин век са я взимали писатели от всички републики на Югославия.

Трикратен лауреат на НИН-овата награда е само Оскар Давичо, а двукратни са Добрица Чосич, Живоин Павлович и Драган Великич. Давичо е и единственият лауреат на НИН-овата награда в 2 последователни години (1963 и 1964).

Носители на наградата жени са само 4 писателки – Дубравка Угрешич за 1988 г., Светлана Велмар-Янкович за 1995 г., Гроздана Олуич за 2009 г. и Гордана Чирянич за 2010 г.

Награда не е присъдена само през 1959 г., когато учредителите решават да не се обявява лауреат, за да се стимулира качеството. Без награда тогава остава Миодраг Булатович с романа „Червеният петел лети в небето“. Но по-късно, през 1975 г., Булатович все пак се сдобива с НИН-овата награда с романа „Хората с по четири пръста“.

НИН-овата награда е отказвана на 2 пъти от писателите, на които е била присъдена – от Данило Киш, награден през 1972 г. за „Пясъчен часовник“, и Милисав Савич, който е отличен през 1991 г. за „Хляб и страх“.

Носители[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954 – Добрица Чосич – „Корените“
  • 1955 – Мирко Божич – „Неоплакани“
  • 1956 – Оскар Давичо – „Бетон и свици“
  • 1957 – Александар Вучо – „Мртве јавке“
  • 1958 – Бранко Чопич – „Не тъгувай, бронзана стражо“
  • 1959 – наградата не е присъдена
  • 1960 – Радомир Константинович – „Изход“
  • 1961 – Добрица Чосич – „Деобе“
  • 1962 – Мирослав Кърлежа – „Заставе“
  • 1963 – Оскар Давичо – „Глади“
  • 1964 – Оскар Давичо – „Тайни“
  • 1965 – Ранко Маринкович – „Циклопът“
  • 1966 – Меша Селимович – „Дервишът и смъртта“ (Българско издание: Издателство на Отечествения фронт, 1969)
  • 1967 – Ерих Кош – „Мрежа“
  • 1968 – Слободан Новак – „Аромати, злато, тамян“
  • 1969 – Бора Чосич – „Ролята на моя род в световната революция“
  • 1970 – Борислав Пекич – „Поклонничеството на Арсений Негован“
  • 1971 – Милош Църнянски – „Роман за Лондон“
  • 1972 – Данило Киш – „Пясъчен часовник“ (Българско издание: Факел Експрес, 2011)
  • 1973 – Михайло Лалич – „Ратна срећа“
  • 1974 – Юре Франичевич Плочар – „Вир“
  • 1975 – Миодраг Булатович – „Хората с по четири пръста“
  • 1976 – Александар Тишма – „Употребата на човека“
  • 1977 – Петко Войнич Пурчар – „Дом све даљи“
  • 1978 – Мирко Ковач – „Врата од утробе“
  • 1979 – Павле Угринов – „Предзададен живот“
  • 1980 – Слободан Селенич – „Приятели“
  • 1981 – Павао Павличич – „Вечерен акт“
  • 1982 – Антоние Исакович – „Влак 2“
  • 1983 – Драгослав Михайлович – „Чизмаджии“
  • 1984 – Милорад Павич – „Хазарски речник“ (Българско издание: Народна култура, 1989)
  • 1985 – Живоин Павлович – „Стената на смъртта“
  • 1986 – Видосав Стеванович – „Тестамент“
  • 1987 – Воя Чоланович – „Зебња на расклапање“
  • 1988 – Дубравка Угрешич – „Форсиране на романа река“ (Българско издание: Стигмати, 2002)
  • 1989 – Воислав Лубарда – „Вазнесење“
  • 1990 – Мирослав Йосич Вишнич – „Одбрана и пропаст Бодрога у седам бурних годишњих доба“
  • 1991 – Милисав Савич – „Хляб и страх“
  • 1992 – Живоин Павлович – „Лапот“
  • 1993 – Радослав Петкович – „Съдба и коментари“ (Българско издание: Ерго, 2011)
  • 1994 – Владимир Арсениевич – „В трюма“ (Българско издание: Дамян Яков, 2008)
  • 1995 – Светлана Велмар Янкович – „Бездна“
  • 1996 – Давид Албахари – „Стръв“ (Българско издание: Библиотека 48, 1999)
  • 1997 – Милован Данойлич – „Освободители и предатели“
  • 1998 – Данило Николич – „Фајронт у Гргетегу“
  • 1999 – Максимилиян Еренрайх Остоич – „Характеристика“
  • 2000 – Горан Петрович – „Магазинчето „Сполука“ (Българско издание: Стигмати, 2004)
  • 2001 – Зоран Чирич – „Хобо“
  • 2002 – Младен Марков – „Укоп оца“
  • 2003 – Владан Матиевич – „Писател отдалече“
  • 2004 – Владимир Тасич – „Киша и хартија“
  • 2005 – Миро Вуксанович – „Семољ земља“
  • 2006 – Светислав Басара – „Възход и падение на Паркинсоновата болест“
  • 2007 – Драган Великич – „Руски прозорец“ (Българско издание: Агата-А, 2010)
  • 2008 – Владимир Пищало – „Тесла, портрет между маските“[1]
  • 2009 – Гроздана Олуич – „Гласови у ветру“
  • 2010 – Гордана Чирянич – „Оно што одувек желиш“[2]
  • 2011 – Слободан Тишма – „Бернардијева соба“
  • 2012 – Александар Гаталица – „Велики рат“[3]
  • 2013 – Горан Гоцич – „Таи“[4]
  • 2014 – Филип Давид – „Кућа сећања и заборава“[5]
  • 2015 – Драган Великич – „Иследник“[6]
  • 2016 – Ивана Димич – „Арзамас“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]