Свой сред чужди, чужд сред свои

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свой сред чужди, чужд сред свои
Свой среди чужих, чужой среди своих
Режисьори Никита Михалков
Продуценти Мосфилм
Сценаристи Едуард Володарский,
Никита Михалков
В ролите Юрий Богатирьов,
Александър Кайдановски
Музика Едуард Артемиев
Разпространител Мосфилм
Премиера 1975 г.
Времетраене 92 минути
Страна СССР
Език руски
Външни препратки
IMDb Allmovie

Свой сред чужди, чужд сред свои (на руски: Свой среди чужих, чужой среди своих) е игрален филм на режисьора Никита Михалков от 1974 г. Създаден е по повестта на Едуард Володарски и Никита Михалков „Червено злато“. За Михалков това е първи пълнометражен филм в качеството му на режисьор.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Русия е към края на гражданска война. Бялата гвардия е почти разбита, но в страната цари хаос. Върлуват банди от деморализирани белогвардейци. Хиляди хора гладуват. Лигата на нациите отказва да предостави жито, освен ако за него не бъде платено в благороден метал. По заповед на Феликс Дзержински, управата на неголям губернски град трябва да изпрати в Москва злато на стойност 526 000 рубли, което Съветската власт е конфискувала от буржоата. Взема се решение, то да бъде доставено с брониран вагон, прикрепен към влака за Москва. За ръководител на операцията е определен Егор Шилов. Срещу избора има и възражения - чекистът е брат на убития наскоро казашки стотник Фьодор Шилов. Малко преди акцията, в квартирата на Егор е открит обезобразен труп. Всички смятат, че това е самият Шилов. Белогвардейците явно разполагат със свой човек в ЧК. Председателят на губком (губернски комитет) решава златото да бъде изпратено не с броневагон, а тайно и с минимална охрана. Хитростта не сполучва, защото противникът отново е осведомен. Охраната е избита а златото изчезва. Три дни по-късно е открит Шилов. Той твърди, че няма спомен къде е бил и какво е правил. Дори най-близките му другари не му вярват. Убедени са, че той е информаторът на белогвардейците и виновник за обира. Наказанието за предателство е смърт. Егор Шилов бяга, но не за да спаси живота си, а за да открие истината.

Влакът с който се опитват да се измъкнат похитителите на златото е нападнат от шайката на бившия царски офицер Брилов. В суматохата златото изчезва. От белогвардейците оцелява само поручик Лемке. Той се присламчва към бандитите с надежда да научи къде е съкровището. Скоро в разбойническото свърталище пристига и Егор Шилов. Брилов, Лемке и чекистът търсят едно и също нещо. Мотивите на Шилов обаче са коренно различни от тези на бандитите.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Юрий БогатирьовЕгор Шилов, чекист
  • Александър Кайдановски – ротмистър Лемке, белогвардеец
  • Никита Михалков - есаул Брилов, главатар на разбоническа шайка
  • Анатолий СолоницинВасилий Саръйчев, председател на губком
  • Александър ПороховщиковНиколай Кунгуров, председател на ЧК
  • Сергей ШакуровЗабелин, начфин (началник на финасите), красноармеец
  • Александър Калягин – железничарят Ванюкин, ятак на белогвардейците
  • Константин Райкин – татаринът Каюм, член на бандата на есаула
  • Николай ПастуховЛипягин, чекист
  • Николай ЗасухинНикодим, работник

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий – Едуард Володарский, Никита Михалков
  • Режисьор – Никита Михалков
  • Оператор – Павел Лебешев
  • Композитор – Едуард Артемиев
  • Звукорежисьор – Р. Собинов
  • Художник-постановчици – Ирина Шретер, Александър Адабашан
  • Художник на костюмите – Алина Будникова
  • Монтаж – Людмила Елян
  • Продуцент – В. Комаровский

  • Автор на текста на песента „Песня о корабле“Наталия Кончаловская
  • Изпълнител на песента – Александър Градский

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]