Семьон Дубнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семьон Маркович Дубнов

Семьон Ма̀ркович Ду̀бнов (на руски: Семён Ма́ркович (Шимон Меерович) Ду́бнов) (10.09.1860 г. в Мстиславъл - 8.12.1941 г. в Рига) е руски и съветски историк от еврейски произход, писал на руски език и на идиш.

Дубнов е роден в семейство на търговец на дървен материал. Още на 20 г. той се отправя за Санкт Петербург, Одеса и Вилнюс, където публикува свои неща в различни еврейски списания. През 1898 г. започва работа върху най-значимото си произведение „Световна история на еврейския народ“, чиято първа част излиза през 1914 г. в Петербург.

Дубнов се ангажира и политически. След избухналия погром в Кишинев (1903 г.) се застъпва за еврейската самозащита. През 1906 г. участва в създаването на "Еврейска народна партия", която функционира до 1918 г. Посреща с надежда Февруарската революция през 1917 г., считайки, че тя ще освободи веднъж завинаги еврейте от дискриминацията. В периода 1925-1929 г. излиза неговата десеттомна "Световна история на еврейския народ". През 1931 г. излиза на бял свят и двутомната му "История на хасидизма".

През август 1933 г. Дубнов напуска Германия във връзка с идването на власт на НСДАП и се установява в Рига. Там го сварва и Втората световна война. На 7 декември 1941 г., според пропагандни съветски данни, е убит лично от германския комендант на града Йохан Зийберт - негов бивш студент от Хайделбергския университет.

Вижте също[редактиране | edit source]