Серафим Саровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Серафим Саровски
Прохор Исидорович Мошнин (Машнин)
Свети Серафим Саровски 

Портрет приживе
Роден: 30 юли 1754 г.
Курск
Починал: 14 януари 1833 г.
Саровски манастир, Тамбовска губерния

Преподобни Серафи́м Саро́вски (в света: Прохор Исидорович Мошнин, според някои източници: Машнин; 19 юли 1754 (или 1759), Курск - 2 януари 1833, Саровски манастир) е йеромонах на Саровския манастир, който е сред най-почитаните руски светци.

Основател и покровител на Дивеевския женски манастир. Прославен от Руската православна църква през 1903 г. по инициатива на цар Николай II.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Курск през 1754 г.[1], в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия.[2] Рано изгубва баща си. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим. Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата „Знамение“ на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява. [2]

През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах - Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.

През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.

Св. Серафим храни мечката. Фрагмент от литографията Пътят към Саров, 1903

От историите, описани в житието, има 2, които са най-известни: опитомяването на мечката, която преподобният храни с хляб от ръката си, и случаят с разбойника. Според житието разбойници разбрали, че при Серафим често ходят богати посетители, и решават да ограбят килията му. Намират го в гората, докато се моли, както всеки ден; с брадва му счупват главата, но светецът не се възпротивява на насилието, въпреки че по онова време все още е млад и силен. След този случай преподобният завинаги остава силно изгърбен. В килията му разбойниците не откриват нищо ценно. По-късно те са хванати, но отец Серафим им прощава и моли съдията да не им налага наказание.

През 1807 г. преподобният приема монашески обет за мълчание, старае се да не се среща с никого и да не разговаря. През 1810 г. той се връща в манастира, където живее в затвор до 1825 г. След като излиза от затвора, приема много посетители от монасите и миряните. Както се твърди в житието, той имал дар на прозорливост и изцеление от болести. Посещавали го известни хора, в това число и цар Александър I. Към всички, които идвали при него, се обръщал с думите „Радост моя!“, а по всяко време на годината поздравявал с „Христос воскресе!“. Той основава и постоянно покровителства Дивеевския девически манастир. През 1831 г. светецът имал видение: явила му се Богородица, обградена от Йоан Кръстител, Йоан Богослов и 12 девици. Умира през 1833 г. в Саровския манастир в килията си по време на коленопреклонна молитва.

Отношение към старостилците[редактиране | edit source]

Сведенията за отношението на Серафим Саровски към старостилната църква са пълни с противоречия. От една страна, спомените за Серафим Саровски и сборниците с негови мисли еднозначно описват стареца като поддръжник на реформираната църква, официалната йерархия и трипръстното кръстене[3]. От друга страна, на иконите преподобни Серафим обикновено се изобразява с броеница[4], а в някои случаи - и в старостилни (пред разколни) монашески одежди (с калимавка и було и „старостилен“ меден кръст, т.к. именно с броеница и в тези одежди е нарисуван на единствения си портрет приживе[5]. Броеницата, с която се молел св. Серафим, е запазена в личните му вещи [6].

Според някои източници проблемите, възникнали във връзка с канонизацията на Серафим Саровски, са свързани именно със симпатиите му към старостилците[7][8], и в този случай повечето изказвания за старостилството, приписвани на преподобни Серафим, следва да се разбират като опит на учениците му да „реабилитират“ образа на учителя си в очите на дейците на официалната църква[9].

Този въпрос се изостря допълнително от факта, че името на преподобни Серафим се е използвало и продължава да се използва в антистаростилната полемика като пример за много почитан светец, просиял в разколна църква, известен (поне според официалното житие) с антистаростилните си изказвания [10]. Като резултат, повечето автори-старостилци подлагат на съмнение фактите, известни за Серафим Саровски, които дават основание за канонизацията му[11][12], а името на преподобния винаги се превръща в обект на полемика между отделните изповедания[5].

Мъдри мисли[редактиране | edit source]

  • Страстите се надвиват със страдание и скръб - или избрани, или изпратени от Промисъла.
  • Радост моя, моля те, имай мирен дух и тогава хиляди ще се спасят покрай теб.
  • Не трябва без нужда да откриваме сърцето си на другите. Когато си сред други хора в света, не е нужно да говориш за духовни неща, особено когато хората нямат желание да слушат.
  • Истинската цел на християнския ни живот се състои в това да придобием Дух Свети.
  • Всичко ще свърши и ще си отиде - и манастирите, отче, ще се разрушат, а у бедния Серафим в Дивеево до самото Христово пришествие ще се извършва безкръвната жертва.
  • Девството е най-висшата добродетел, то е равноангелско състояние и може да замени само по себе си всички добродетели.

Почитане и канонизация[редактиране | edit source]

Преподобни Серафим Саровски.

Основният писмен източник на исторически сведения за стареца Серафим е биографията, създадена от саровския йеромонах Сергий. Последният от 1818 г. е събирал и записвал свидетелства за 2 саровски подвижници: Серафим и схимонах Марк. През 1839 г. в Троице-Сергиевата Лавра, със съдействието на митрополит Филарет (Дроздов), излиза „Кратко животоописание“ на схимонах Марк, като книгата включва „Духовни наставления на отец Серафим“. „Разказ за живота и подвизите“ на отец Серафим (без „Духовни наставления“) е публикуван през 1841 г.

Много от известните днес поучения на стареца Серафим са достигнали до наше време благодарение на записките на помещчика Николай Александрович Мотовилов, открити и издадени от Сергей Николаевич Нилус през 1902 г. [13] Достоверността на някои факти, изложени от Мотовилов, е спорна.

Народното почитане на отец Серафим започва доста преди канонизацията му, още приживе. Подготовката за официалната канонизация предизвиква политически скандал и трябва да се разглежда в контекста на стремежите на Николай II да преодолее известно „разделение“ (по думите на генерал Александър Александрович Мосолов[14]), като разделящо царя от народа, който „искрено го обича“.[15]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Често се среща 1759 г. като година на раждане, но изследователите смятат това за грешка. (вж. например Кой и какво стои зад лъжливата публикация за празнуването на 250-тата годишнина от рождението на Серафим Саровски
  2. а б Частта «Биография» е написана въз основа на житието на преподобни Серафим - вж. Преподобни Серафим Саровски чудотворец
  3. Статия "Преподобни Серафим Саровски и старостилците" на сайта serafimushka.ru
  4. Иконография на преподобни Серафим Саровск на сайта diveevo.ru
  5. а б За въпроса за старостилството на преподобни Серафим във форума kuraev.ru
  6. Сергей Чесноков. От отстъпничество към единоверие
  7. Кутузов Б.П. Църковната«реформа» през XVII века. М., 2003.
  8. В.А. Степашкин. Преподобни Серафим Саровски: предания и факти
  9. Преподобни старостилец Серафим Саровски - глава от книгата на В.В. Смирнов "Падението на Третия Рим"
  10. Православните светци за еретичните старостилци - в интернет-изданието "Меч и тръст. Православно монархично списание
  11. Никонианское «старчество» - Андрей Езеров, на сайта staropomor.ru
  12. При липса на светци - Павел де Рико, Александър Духов, на сайта staropomor.ru
  13. «За целта на християнския живот». Беседа на преподобния старец Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов
  14. Ген. Александър Александрович Мосолов. В двора на императора. Рига, [1938], стр. 98—100.
  15. Мосолов А. А. В двора на последния император. СПб., 1992, стр. 175
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Серафим Саровский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.