Серафим Скарулис
| Серафим Σεραφείμ | |
|---|---|
| гръцки духовник | |
 1906 г. | |
| Роден |
1852 г.
|
| Починал |
Цариград, Османска империя |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Серафим в Общомедия | |
Серафим (на гръцки: Σεραφείμ) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е със светското име Скарулис (Σκαρούλης) в 1852 година на остров Калимнос. Служи като дякон в Лернийската епископия при епископ Макарий (1870 - 1875). Завършва Халкинската семинария в 1880 г. Веднага след това патриарх Йоаким III Константинополски го взима да работи във Вселенската патриаршия във Фенер. На 24 май 1881 г. е ръкоположен за презвитер и заминава за Света гора, а на следващата година е изпратен в Москва, Русия като игумен на тамошния метох на Вселенската патриаршия. В 1893 година се връща на Калимнос и живее като светски човек. В 1895 година се установява в Цариград. На 4 май 1900 г. е избран и на 14 май 1900 година ръкоположен за сисанийски митрополит в патриаршеската катедрала „Свети Георги“. Ръкополагането е извършено от митрополит Антим Амасийски в съслужение с митрополитите Константий Силиврийски, Гервасий Корчански, Доротей Гревенски, Йоан Лероски и Дионисий Елевтеруполски. Серафим остава в Сятища до 1909 г. В Сятища Серфим се сблъсква с румънската пропаганда в Кримини и Цотилско и откровено използва термина румънци по отношение на румънеещите се власи. Във Влашка Блаца позволява да се построи българска килия в „Свети Пантелеймон“ с надпис на български.[2][1]
На 14 май 1909 г. е прехвърлен в митрополията на Ганос и Хора, където остава до смъртта си на 29 юли 1913 г.,[3] 30 юли 1913 г.,[1] 31 юли 1913 г.[4] или в 1914 г.[5]
На 1 юли 1910 година Серафим е избран за сервийски и кожански митрополит, но не приема назначението.[3]
Името му носи улица в Сятища.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Γάνου και Χώρας κυρός Σεραφείμ. (1852-1913). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 15 ноември 2017.
- ↑ Ιστορικά σημειώματα περί Σιατίστης και λαογραφικά αυτής Υπό Φιλίππου Αν. Ζυγούρη, Σιάτιστα, 2010, σ. 187 – 193. ISBN 978-960-93-1875-4
- ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 57. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ Η θεολογική Σχολή Χάλκης, архив на оригинала от 28 август 2012, https://web.archive.org/web/20120828051042/http://kalymnos-news.gr/%CF%84%CE%BF%CF%80%CE%B9%CE%BA%CE%AC/item/569-%CE%B7-%CE%B8%CE%B5%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%B9%CE%BA%CE%AE-%CF%83%CF%87%CE%BF%CE%BB%CE%AE-%CF%87%CE%AC%CE%BB%CE%BA%CE%B7%CF%82, посетен на 2012-10-10
- ↑ Πανδέκτης. // Посетен на 15 февруари 2013 г.
- ↑ Σεραφείμ Σκαρούλης, Μητροπολίτης Σισανίου και Σιατίστης (1900-1909). // Siatista.gr. Посетен на 22 септември 2016. Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine.
| Атанасий | → | сисанийски митрополит (1900 – 1909) |
→ | Йеротей |
| Константин | → | ганоски и хорски митрополит (14 май 1909 – 29 юли 1913) |
→ | Тимотей |
Портал „