Сефер Заяски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сефер Заяски
Sefer Zajazi
разбойнически главатар
Роден
Починал
22 юли 1903 година
Карбуница, Османска империя

Сефер ага Заяски (на албански: Sefer Zajazi) е водач на албанска разбойническа чета, действал в Западна Македония в края на XIX и самото начало на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в голямото кичевско албанско село Заяс. През втората половина на XIX век придобива известност с отвличания и убийства, които извършва главно спрямо местните българи. В 1893 година британският вицеконсул Шипли го определя като „главорез“ (ruffian), който е бил залавян от турските власти, но след кратък престой в затвора - освобождаван срещу подкуп, след което отново се захваща с изнудвания над българските селяни.[1]

По време на Илинденско-Преображенското въстание начело на башибозуци от Заяс Сефер подпомага турската войска и участва в битката край село Карбуница, Кичевско, в която е убит.[2][3] За победата на въстаниците в това сражение гибелта на проявилия храброст Сефер ага се оказва решаваща.[4] В Мемоара на Вътрешната организация за това сражение се казва:

Тук паднаха убити и мнозина турски злодеи, от които Кичевско бе пропищяло, сред които и прочутият Сефер от Заяс.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, том I (1878-1893), София 1993, с. 351-354. Като главорез го определят и български източници - Божиков, Божидар Д. Въстанието в Битолски революционен окръг. - в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, София 1968, с. 44.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 295.
  3. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV, Към борбите в Югозападна Македония. По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел, Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров. Съобщава Л. Милетич, София 1926, с. 16-17.
  4. Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София 1984, с. 344 (спомени на Христо Н. Пасхов)
  5. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 152.