Синдром на „Алиса в страната на чудесата“
| Синдром на „Алиса в страната на чудесата“ | |
 | |
| Синоними | Синдром на Тод, лилипутски халюцинации |
|---|---|
| Специалност | Психиатрия, Неврология |
Синдромът на „Алиса в страната на чудесата“ е невропсихиатрично състояние, което засяга възприятието. Хората преживяват нарушения във възприемането на размерите на обектите, което се означава с термините: микропсия, макропсия, пелопсия, телеопсия. Могат да бъдат засегнати и други сетивни модалности. Често състоянието се асоциира с мигрена, мозъчни тумори и употребата на психоактивни вещества. Може да бъде и първоначален симптом на EBV – Епщайн-Бар вирус (виж мононуклеоза). Синдромът може да бъде причинен от необичйна електрическа активност, вследствие на която да се наблюдава засилен кръвоток на мозъчните области, въвлечени в обработката на зрителната информация.
Някои учени смятат, че синдромът е доста чест в детството, но повечето хора го израстват с навлизането в младежките години. Изглежда, че той често се преживява в прехода от будно състояние в сън и често се асоциира с недоспиване.
Признаци и симптоми[редактиране | редактиране на кода]
Патогномоничен признак на синдрома е мигрената, като самият синдром може да е причинен отчасти от мигрена. Той засяга зрението, чувството за осезание, допир, слух, както и възприятието за собственото тяло.[1]
Характерен симптом е преживяването за изменен образ на собственото тяло. Пациентът може да види промяна в размера и формата на части от тялото си или цялото тяло. Може да има усещането за уголемяване или смаляване на тялото. Възприятни измами се наблюдават и за размери и форма на предмети. Друга възможна причина за синдрома е употребата на халюциногенни наркотици и инфекциозна мононуклеоза.[2]
Пациенти с определени неврологични болести също съобщават за подобни зрителни халюцинации т.нар лилипутски халюцинации, което означава, че предметът изглежда по-малък или по-голям от реалния му размер.[3]
Пациентите могат да изпитват микропсия или макропсия. При микропсията засегнатият човек вижда предметите като по-малки отколкото реално са. При макропсията предметите се виждат съответно в по-големи размери. [4]
Връзката, ако наистина съществува такава, между синдрома и мононуклеозата остава ненапълно изяснена. [5]
Един 17-годишен младеж, Майкъл Хуанг, описва следното преживяване: „Изведнъж предметите започнаха да изглеждат малки и отдалечени (телеопсия) или големи и сякаш са по-близко (пелопсия). Имах чувството, че като че ли аз ставам по-нисък и малък, свивам се и също така ръстът на хората не беше по-голям от размера на показалеца ми. Понякога виждам хората на прозореца или телевизорът да се движат надолу и нагоре. Понякога кракът или ръка ми се люлеят. Мога да чуя гласовете на хората изключително силни или далечни и глухи. Понякога изпитвам атаки от мигренозно главоболие със зачервяване на окото, светкавици и замайване. Винаги осъзнавам, че всички тези промени в мен и около мен не са истински“.[6]
Очите на засегнатите пациенти са анатомично нормални, но пациентите „виждат“ предметите в неправилните размер, форма или перспектива. Следователно хора, коли, сгради, животни, дървета и т.н. изглеждат по-малки или по-големи отколкото са, или разстоянието, на което са изглежда неточно. Например, един коридор може да изглежда много дълъг или земята може да изглежда прекалено близко.
Човек засегнат от синдрома „Алиса в страната на чудесата“ може да загуби представа за времето, подобно на липсата на пространствена перспектива. С други думи – времето може да преминава твърде бавно и да наподоби LSD преживяване. Липсата на чувство за време, пространство, перспектива води и до нарушено чувство за скорост. Например, в реалността човек може да се влачи бавно с малки стъпки и въпреки това да му се струва, че спринтира неконтролируемо по пътя, което да доведе до тежка дезориентация.
Други редки или по-леки симптоми могат да са: загуба на контрол над крайниците и обща некоординираност, загуба на памет, остатъчно чувство на допир или звук, както и емоции. [7]
Сравнение с Алиса в Страната на Чудесата[редактиране | редактиране на кода]
Синдромът е кръстен на едноименния роман на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“, написан през 19 век. В историята, главната героиня, Алиса, преживява редица ситуации, подобни на микропсия и макропсия. Предполага се, че авторът може да е почерпил вдъхновение директно от собствените си преживявания, тъй като се знае, че той е имал мигрена. Също така има предположение, че Л.Карол може да е страдал от темпорална епилепсия.[8]
Сравнение с Пътешествията на Гъливер[редактиране | редактиране на кода]
Синдромът с характерната си микропсия, също така се свързва и с романа на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“. Синонимно наименование на синдрома е „лилипутски халюцинации“, изведен от романа на Суифт. Този термин е използван за първи път от британския лекар Р.Лирой през 1909.
Диагноза[редактиране | редактиране на кода]
Синдромът „Алиса в страната на чудесата“ е възприятно нарушение, а не физиологично болестно изменение. За този синдром може да се говори след като се изключат другите възможни причини за състоянието, както и ако няма други съпътстващи оплаквания. Най-често симптомите се проявяват през деня, макар и незадължително.
Друг симптом наподобява звуков ефект – всяко малко движение се съпровожда с тракащ или дрънчащ звук.[9]
Прогноза[редактиране | редактиране на кода]
Независимо от причината, симптомите могат да се появяват неколкократно за кратко време през деня и после да отшумят. Разбираемо е, че човек може да изпита страх и дори паника по време на тези халюцинации. В уплахата си може да нарани себе си или околните. Сами по себе си симптомите не са увреждащи и имат тенденция да се самоограничават във времето.
Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]
Средната възраст, в която се преживява този синдром, е 6 г., но при някои хора това може да продължи до втората декада от живота. Също така се смята, че този синдром е наследствен, защото много родители, имали подобни преживявания, потвърждават, че и децата им също ги имат.
История[редактиране | редактиране на кода]
Синдромът понякога е наричан и синдром на Тод, във връзка с описанието на състоянието, направено от д-р Джон Тод (1914 – 1987) през 1955. Д-р Дж. Тод е британски консултант по психиатрия при High Royds Hospital в Медисън, Западен Йоркшир. Д-р Тод открил, че няколко от пациентите му преживявали тежки мигренозни пристъпи, които били съпровождани от изкривени зрителни възприятия –те виждали обектите не в реалните им пропорции. Освен това регистрирали изменено чувство за време и докосване, както и възприятие за собственото тяло. Освен наличието на тези мигренозни пристъпи, никой от тези пациенти не бил диагностициран с мозъчен тумор, нарушено зрение или психично разстройство, което да обясни тези симптоми. Те също така били в ясно съзнание и критични към халюцинаторните изживявания.[10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stapinski, Helene. I Had Alice in Wonderland Syndrome // 23 юни 2014. Архивиран от оригинала на 6 септември 2015.
- ↑ Alice in Wonderland syndrome // Taber's Cyclopedic Medical Dictionary. Philadelphia, F.A.Davis Company, 2009. ISBN 978-0-8036-2325-5.
- ↑ Hallucinations // The Concise Corsini Encyclopedia of Psychology and Behavioral Science. Hoboken, Wiley, 2004. ISBN 978-0-471-22036-7.
- ↑ Macropsia // Collins English Dictionary. London, Collins, 2000. ISBN 978-0-00-752274-3.
- ↑ Abnormal visual evoked potentials in children with „Alice in Wonderland“ syndrome due to infectious mononucleosis // Journal of Child Neurology 14 (11). November 1999. DOI:10.1177/088307389901401109. с. 732 – 5.
- ↑ A migraine variant with abdominal colic and Alice in Wonderland syndrome: a case report and review // BMC Neurology 10. January 2010. DOI:10.1186/1471-2377-10-2. с. 2.
- ↑ Alice in Wonderland Syndrome // h2g2.com, 27 септември 2009. Архивиран от оригинала на 23 септември 2014. Посетен на 4 януари 2014.
- ↑ Angier, Natalie. In the Temporal Lobes, Seizures and Creativity // The New York Times. 12 октомври 1993. Посетен на 13 септември 2017.
- ↑ Hemsley, Rik. Alice in Wonderland Syndrome // 13 септември 2017. Архивиран от оригинала на 2017-09-14. Посетен на 13 септември 2017.
- ↑ La sindrome di Alice nel paese delle meraviglie // Minerva Medica 90 (10). October 1999. с. 397 – 401.