Направо към съдържанието

Смеренбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смеренбург
Smeerenburg
79.7375° с. ш. 10.9903° и. д.
Смеренбург
Страна Норвегия
ФюлкеСвалбард
Смеренбург в Общомедия
Остатъци от китова мас в околностите на Смеренбург
Китоловна база в Шпицберген. Картина на Корнелис де Ман (1639) въз основа на картината „Dansk hvalfangststation“ (Датска китоловна база) на Шпеек (1634)

Смеренбург (на норвежки от нидерландски: Smeerenburg, правилен правопис и най-близко произношение от нидерландски Смеренбьорг и Смееренбьорх) е селище на островчето Амстердам в северозападната част на архипелага Свалбард. Създаден е от нидерландски и датски китоловци през 1619 г. Той е сред най-северните селища в света.

История

[редактиране | редактиране на кода]

По време на първата фаза от китоловуването около остров Западен Шпицберген Смеренбург става център на северните операции (на холандски „Смеренбург“ значи „град на китовата мас“). Около града все още съществуват остатъци от втвърдена китова мас, оформени в кълбовидни кристали, около 2 – 3 м в диаметър. Такава мас е била използвана като гориво при палене на огън.

Смеренбург е създаден за първи път от холандците през 1614 г., когато корабите от амстердамското поделение на Северната компания (на нидерландски: Noordsche Compagnie) създават постоянно поселение на това място с платнени палатки. През 1615, 1616 и 1618 г. продължава притока от холандски заселници. През 1619 г. 500-тонен кораб с дървесина и други материали е изпратен в Свалбард.[1] Палатките и навесите са заместени от дървени сгради и памучни постелки „в отговор на модата за строежа с тухли, които са по-пожаробезопасни“.

През първата си година единствено холандците и датчаните са се заселили тук, бившият на запад и новият на изток. През 1619 и 1620 г. датски кораби идват в Смеренбург. Те са изпратени от копенхагенски търговци. По-късните кораби, пристигнали през 1621 и 1622 г., са изпратени от краля. През 1623 г. два баски кораба, наети от Дания, пристигат в Смеренбург и започват улов на китове в датските поселища, докато не са изгонени от холандците. През 1625 г., когато двата баски кораба под датски флаг отново пристигат на това място, те го откриват опустошено от холандците и англичаните, които направили това година по-рано.[2] След 1625 г. датчаните са изгонени от Смеренбург, а техните поселища са заети от камарите на Хорн, Енкхайзен и Флисинген. През 1626 г. в Смеренбург има 5 големи поселища, а през 1633 г. всички камари на Северната компания са представени в града.[3]

През разцвета си (1630-те) Смеренбург се състои от 16 – 17 сгради,[4] с форт в центъра, създаден през или преди 1631 г., за да предпазва селището от датчаните и други окупатори.[5] Алеите между сградите са снабдени с отточни канавки, което позволява на жителите да вървят по суха почва. Пред сградите са поставени седем двойни и един единичен навес. Амстердамската камара има 3 от сградите и два от двойните навеси, докато на запад са сградите на камарите в Миделбьорг, Вере, Флисинген, Енкхайзен, Делфт и Хорн. По това време населението е около 200 души,[6] работещи по улавянето, обработването на маста, извличането ѝ или опаковането на вече обработената мас.

След като холандската станция на остров Ян Майен е унищожена от баските кораби под датски флаг през 1632 г., холандците изпращат седем души, водени от Якоб Сегерц ван дер Брьоге, за да презимуват в Смеренбург зимата на 1633-34 г.[7] Всичките седем оцеляват, а през другата зима нови седем моряци са изпратени.[8] За нещастие, всички те умират, след което експериментът е изоставен.

Изселването на Смеренбург започва в средата на 1640-те.[9] Смята се, че Хорнската камара още го е използвала до 1657 г.[10] През 1660 г., поради все по-малкото китове, селището е окончателно изоставено.[11]

През 1973 г. останките от Смеренбург стават част от националния парк на Норвегия „Северозападен Шпицберген“.[12]

Митове

[редактиране | редактиране на кода]

Много изследователи силно преувеличават големината на Смеренбург. Уилям Скорсби (1820) казва, че по време на краткия летен сезон селището е посещавано от 200 – 300 кораба и 12 – 18 000 души.[13] Норвежкият изследовател Фритьоф Нансен (1920) изказал подобни твърдения, пишейки, че стотици кораби акостират в пристанището на Смеренбург, докато около 10 000 души посещават целия град с големи къщи и улици. Там има работилници, ковачници, магазини, църкви, укрепления, казина и дори публични домове.[14] Подобни твърдения са абсолютно неверни. Не повече от 50 кораба и 400 души[15] пристигат в Смеренбург по време на своя връх през 1630-те. Там няма никакви магазини, църкви или публични домове, но има малък форт с две оръдия.[16] Въпреки резултатите от археологическите разкопки от 1979-81 г., и днес се говорят легендите за Смеренбург.[17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ellis (1991), p. 62
  2. ↑ Dalgård (1962), p. 146 – 47, 253
  3. ↑ Conway (1906), p. 135 – 37
  4. ↑ Prestvold (2001), p. 10
  5. ↑ Dalgård (1962), p. 164
  6. ↑ Ellis (1991), p. 64
  7. ↑ Conway (1904), p. 79 – 168
  8. ↑ Conway (1904), p. 169 – 72
  9. ↑ Conway (1906), p. 186 – 87
  10. ↑ Dalgård (1962), p. 258
  11. ↑ Prestvold (2001), p. 8
  12. ↑ Comments made on location by Oceanwide expedition guide, 3 август 2005; confirmed by Prestvold, p. 2
  13. ↑ Scoresby (1820), p. 143.
  14. ↑ Prestvold (2001), p. 12
  15. ↑ It is said that two hundred men slept or worked ashore at one time, but given the continual sunlight the men would have worked in shifts. So 200 men would have slept while a correspondent number would have worked.
  16. ↑ Vaughan (2007), p. 87.
  17. ↑ Archibald (2004), p. 9; Francis (1990), p. 39 – 40; Roberts (2005), p. 44; among others.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Conway, William Martin. Early Dutch and English Voyages to Spitsbergen in the Seventeenth Century. London, 1904.
  • Conway, William Martin. No Man's Land: A History of Spitsbergen from Its Discovery in 1596 to the Beginning of the Scientific Exploration of the Country. Cambridge, At the University Press, 1906.
  • Dalgård, Sune. Dansk-Norsk Hvalfangst 1615 – 1660: En Studie over Danmark-Norges Stilling i Europæisk Merkantil Expansion. G.E.C Gads Forlag, 1962.
  • Ellis, Richard. Men & Whales. Alfred A. Knopf, 1991. ISBN 1-55821-696-0.
  • Prestvold, Kristin. 2001. Smeerenburg Gravneset: Europe's First Oil Adventure. Translated by Richard Wooley. [pamphlet]. Longyearbyen, NO: Governor of Svalbard, Environmental Section. (24 pp., no ISBN, available from the gift shop of the Svalbard Museum, Longyearbyen, NO.)
  • Scoresby, William. An Account of the Arctic Regions with a History and a Description of the Northern Whale-Fishery. Edinburgh, 1820.
  • Vaughan, Richard. The Arctic: A History. Stroud, Sutton, 2007.
Селища в Свалбард
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Smeerenburg в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смеренбург&oldid=12055447“.