Солей Роял (линеен кораб, 1669)
| Солей Роял Soleil-Royal | |
 Картина от Антоан Морел-Фатио | |
| Флаг |  Франция |
|---|---|
| Клас и тип | тримачтов линеен кораб |
| Производител | Арсенал в Брест, корабен майстор – Лоран Хубак |
| Служба | |
| Заложен | 1668 г. |
| Спуснат на вода | 1669 г. |
| Изведен от експлоатация | унищожен през нощта на 2 срещу 3 юни 1692 г. край Шербур |
| Основни характеристики | |
| Бруто тонаж | 2500 френски тона (номинална) |
| Ширина | 14,42 m (по мителшпангоута) |
| Газене | 6,82 m |
| Задвижване | ветрила |
| Екипаж | 836 души (1 200 по щат от 1692 г.) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 104 до 112 (общ залп: 2020 френски фунта) |
| Солей Роял в Общомедия | |
„Солей Роял“ (на френски: Soleil-Royal, букв. „Кралско слънце)“ е кораб от френския флот през 17 век. Заложен за строителство на корабостроителницата в Брест през 1668 г. Корабен майстор е Лоран Хубак[1]. Корабът е спуснат на вода на следващата година и влиза в състава на френския флот.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
„Солей Роял“ е тримачтов ветроходен линеен кораб. На трите корабни палуби са разположени 104 (по-късно 112) оръдия с калибър от 4 до 36 фунта[2].
Служба[редактиране | редактиране на кода]
В течение на много години след спускането си на вода, корабът остава неизползван и стои в пристанището на Брест. „Солей Роял“ повторно е въоръжен в хода на войните в периода 1688 – 1697 г. и преквалифициран в 112-оръдеен. Корабът е с добри мореходни качества, а художественото оформление на корпуса му се смята за едно от най-красивите и най-сложни. Галюнната (носова) фигура във вид на слънце е избрана по настояване на Луи XIV, като негов личен символ.
Линейният кораб „Солей Роял“ участва в сражението при Бийчи Хед и в битката при Барфльор (29 май 1692 г.), в която е силно повреден. Корабът не успява да се върне в Брест и е изваден на плитчина край Шербур за ремонт, заедно с два други кораба.
През нощта на 2 срещу 3 юни, „Солей Роял“ е атакуван от английски брандери и изгорен. От екипажа, състоящ се от 883 души (по други данни 850), се спасява само един.[3][4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Association de Généalogie d’Haïti
- ↑ Naval Sailing Warfare History
- ↑ A. T. Mahan. The Influence of Sea Power Upon History, 1660—1783. Little, Brown & Co. Boston, 1890. Repr. of 5th ed., Dover Publications, New York, 1987. p.189-191. ISBN 1-4065-7032-X
- ↑ Had Barfleur Had No Morrow. in: John Guttman. Defiance at Sea. Cassell, London, 1999 (Repr. 1995.), p.17-28.