Солей Роял (линеен кораб, 1669)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Солей Роял“
La Marine-Pacini-45.png
Флаг Flag of the Kingdom of France (1814-1830).svg Франция
Тип тримачтов линеен кораб
Производител Арсенал в Брест, корабен майстор - Лоран Хубак
Живот
Започнат 1668 г.
Спуснат на вода 1669 г.
Изведен от
строя
Унищожен през нощта на 2 срещу 3 юни 1692 г. край Шербур
Характеристика
Тонаж 2500 френски тона (номинална)
Дължина 53,47 m
Ширина 14,42 m (по мителшпангоута)
Газене 6,82 m
Задвижване Ветрила
Екипаж 836 души
(1 200 по щат от 1692 г.)
Въоръжение
Оръдия 104 до 112,
общ залп: 2 020 френски фунта

„Солей Роял“ (на френски: Soleil-Royal, букв. „Кралско слънце)“ е кораб от френския флот през 17 век. Заложен за строителство на корабостроителницата в Брест през 1668 г. Корабен майстор е Лоран Хубак[1]. Корабът е спуснат на вода на следващата година и влиза в състава на френския флот.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Солей Роял“ е тримачтов ветроходен линеен кораб. На трите корабни палуби са разположени 104 (по-късно 112) оръдия с калибър от 4 до 36 фунта[2].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Кърмата на кораба

В течение на много години след спускането си на вода, корабът остава неизползван и стои в пристанището на Брест. „Солей Роял“ повторно е въоръжен в хода на войните в периода 1688—1697 г. и преквалифициран в 112-оръдеен. Корабът е с добри мореходни качества, а художественото оформление на корпуса му се смята за едно от най-красивите и най-сложни. Галюнната (носова) фигура във вид на слънце е избрана по настояване на Луи XIV, като негов личен символ.

Линейният кораб „Солей Роял“ участва в сражението при Бийчи Хед и в битката при Барфльор (29 май 1692 г.), в която е силно повреден. Корабът не успява да се върне в Брест и е изваден на плитчина край Шербур за ремонт, заедно с два други кораба.

През нощта на 2 срещу 3 юни, „Солей Роял“ е атакуван от английски брандери и изгорен. От екипажа, състоящ се от 883 души (по други данни 850), се спасява само един.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Association de Généalogie d’Haïti
  2. Naval Sailing Warfare History
  3. A. T. Mahan. The Influence of Sea Power Upon History, 1660—1783. Little, Brown & Co. Boston, 1890. Repr. of 5th ed., Dover Publications, New York, 1987. p.189-191. ISBN 1-40657-032-X
  4. Had Barfleur Had No Morrow. in: John Guttman. Defiance at Sea. Cassell, London, 1999 (Repr. 1995.), p.17-28.