Солунска спогодба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Солунската спогодба от 1938 г. е споразумение между България и страните от Балканския пакт – Гърция, Турция, Румъния и Югославия, в което договарят отказа си от прилагането на постановленията от Част 4. на Ньойския мирен договор, които представляват военни, морски и въздушни клаузи. Също така се отказват и от решенията от Лозанската конференция от 24 юли 1923 г. относно границите на Тракия. На практика за България са премахнати ограничителните военни клаузи, които са най-тежките от Договора от Ньой. Същевременно неутралитетът на страната не е нарушен и допълнителни ангажименти не са поети. България поема по политическия път на мирната ревизия до момента, в който взема страна в избухналата Втора световна война.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. България – 20 век, Иванка Николова, изд. „Труд“, 1999, с. 983
     Портал „Македония“         Портал „Македония