Сотирия Белу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сотирия Белу
Σωτηρία Μπέλλου
гръцка певица
Родена
Починала
27 август 1997 г. (76 г.)
ПогребанаПърво атинско гробище, Гърция

Националност Гърция
Музикална кариера
Стилребетико
Инструментивокал
Активност1941–1994
Семейство

Уебсайт

Сотирия Белу (на гръцки: Σωτηρία Μπέλλου) е гръцка певица, сред най-известните изпълнителки в стил „ребетико“ в следвоенния период. Изявена участничка в гръцката съпротива от страната на ЕАМ.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1921 г. в евбейското село Халия (сега Дросия) в заможно семейство. Баща ѝ, Кириак Белос, е собственик на магазин за хранителни стоки в северната част на Халкида. Дядо ѝ, на когото е кръстена, е бил православен свещеник. В детските си години Сотирия, заедно с дядо си, започва да посещава църква, където за пръв път се среща с музиката на гръцкото православно богослужение. На тригодишна възраст започва да пее. Филма „Малка емигрантка“ с участието на популярната певица София Вембо се превръща в повратна точка в живота на Белу и я тласка към решението да стане артист. Като узнава за желанието на дъщеря си, баща ѝ купува китара и я праща на частни уроци.

През 1940 г. Сотирия се мести в Атина. Нейното пристигане в столицата съвпада с началото на Втората световна война. Италия обявява война на Гърция. С началото на военните действия нейното семейство напълно загубва връзка с нея, и едва след седем години те се намират един с друг. През тези години тя работи като слугиня в дома на богат адвокат, а след това още много различни места: като сервитьорка в нощен клуб в центъра на Атина и понякога пее там. В клуба е забелязана от известния изпълнител и композитор на музика в стил ребетико Василис Цицианис. С него тя записва първата си грамофонна плоча. През декември 1948 г. сменя клуб „Дзимис о хондрос“ с клуб „Парагаки“, където работи с Маркос Вамвакарис.

По време на Втората световна война се включва активно в гръцката съпротива. Заловена е от нацистите, като е подложена на изтезания и лишаване от свобода. През 1944 г. участва в Декемврийските битки срещу англичаните и техните местни протежета в състава на градските чети ЕЛАС. През годините на гражданската война в Гърция е на страната на левите сили, многократно е арестувана и задържана в ареста.

През 1948 г. в края на гражданската война в Гърция, екстремистка група нахлува в заведението където пее, нападайки я и наричайки я „българка” (което в онези години е равнозначно на комунистка), без музикантите й да се осмелят да станат от столовете си.[2]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г., на 17 години Сотирия се запознава с бъдещия си съпруг Вангелис Тримурас, диригент на хора. Бракът им продължава само шест месеца, тъй като той издевателства над нея, причинявайки ѝ аборт. По време на една от кавгите тя хвърля в лицето на съпруга си бутилка със сулфат, за което е осъдена на три години и три месеца лишаване от свобода. Впоследствие прекарва три месеца в следствието и един месец в затвора „Авероф“ в Атина. След плащане на обезщетение излиза на свобода.

Тя не крие, че е лесбийка.[3] Нейният личен живот се усложнява от привързаността ѝ към хазарта и алкохола, което в крайна сметка довежда и необходимост от лечение в психиатрична клиника. Сотирия Белу умира на 76 от рак в Атина на 27 август 1997 г. и е погребана в по нейно желание в първото гробище на Атина, в непосредствена близост до гроба на Василис Цицанис.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сотирия пее в най-добрите музикални клубове в Атина като Rosiniol, Tzimis o Hontros, Hydra, Triana, Falirikon и много други. През средата на 1960-те, години в резултат на културното пробуждане, музикалния стил ребетико започва да се радва на голяма популярност сред младите хора и достига своя връх през 1980-те години. До голяма степен това е улеснено от творчеството на Сотирия Белу.

Избрана дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974 – Η Σωτηρία Μπέλλου τραγουδά Τσιτσάνη
  • 1974 – Τα Παλιά του Καπλάνη
  • 1976 – Σεργιάνι στον κόσμο
  • 1976 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 7: H ΑΡΧΟΝΤΙΣΣΑ ΤΟΥ ΡΕΜΠΕΤΙΚΟΥ
  • 1977 – Σωτηρία Μπέλλου 8: ΧΑΛΑΛΙ ΣΟΥ
  • 1977 – ΑΦΙΕΡΩΜΑ ΣΤΗΝ ΣΩΤΗΡΙΑ ΜΠΕΛΛΟΥ Νο 2
  • 1979 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 9
  • 1980 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 10
  • 1980 – ΛΑΪΚΑ ΠΡΟΑΣΤΙΑ
  • 1981 – ΦΡΑΓΜΑ
  • 1983 – Ο Αι Λαός
  • 1984 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 11 ΠΡΙΝ ΤΟ ΧΑΡΑΜΑ
  • 1985 – Σωτηρία Μπέλλου – Στέλιος Βαμβακάρης ΑΝΟΙΞΑ ΠΟΡΤΑ ΣΤΗΝ ΖΩΗ
  • 1985 – ΞΕΝΕΣ ΠΟΡΤΕΣ
  • 1986 – Το ποτάμι
  • 1985 – ΑΥΘΕΝΤΙΚΕΣ ΗΧΟΓΡΑΦΗΣΕΙΣ Η ΧΡΥΣΗ ΕΠΟΧΗ Νο 10
  • 1987 – Σωτηρία Μπέλλου ΡΕΣΤΟΙ ΚΑΙ ΜΠΑΤΙΡΗΔΕΣ 10
  • 1987 – 40 Χρόνια Σωτηρία Μπέλλου
  • 1988 – Sotiria Bellou
  • 1989 – Σωτηρία Μπέλλου: H ΡΕΜΠΕΤΙΣΑ ΜΑΣ
  • 1991 – ΤΑ ΛΑΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΜΠΕΛΛΟΥ
  • 1993 – ΤΑ ΠΟΡΤΡΕΤΑ ΤΗΣ ΜΙΝΟΣ
  • 1994 – ΜΕΓΑΛΕΣ ΕΠΙΤΥΧΙΕΣ
  • 1995 – Laika Proastia
  • 1995 – Rebetiko of Sotiria Bellou

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. rizospastis.gr
  2. Σωτηρία Μπέλλου
  3. Munt, Sally (1998), Butch/femme: Inside Lesbian Gender, Continuum International Publishing Group
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беллу, Сотирия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​