Сотирия Белу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сотирия Белу
гръцка певица
Satiria Bellou.jpg
Родена
Починала

Националност Флаг на Гърция Гърция
Музикална кариера
Стил ребетико
Активност 1941–1994

Уебсайт

Сотирия Беллу (на гръцки: Σωτηρία Μπέλλου) е гръцка певица, сред най-известните изпълнителки в стил Ребетико в следвоенния период.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1921 г. в евбейското село Халия (сега Дросия) в богата голямо семейство. Баща ѝ, Кириак Белос, е собственик на магазин за хранителни стоки в северната част на Халкида. Дядо ѝ, на когото е кръстена, е бил православен свещеник. В детските си години Сотирия, заедно с дядо си, започва да посещава църква, където за пръв път се среща с музиката на гръцкото православно богослужение. На тригодишна въъзраст започва да пее. Филма „Малка емигрантка“ с участието на популярната певица София Вембо се превръща в повратна точка в живота на Белоу и я тласка към решението да стане артист. Като узнава за желанието на дъщеря си, баща ѝ ѝ купи китара и я праща на частни уроци.

През 1940 г. Сотирия се премества в Атина. Нейното пристигане в столицата съвпада с началото на Втората световна война. Италия обявява война на Гърция. С началото на военните действия нейното семейство напълно загубва връзка с нея, и едва след седем години те се намират един с друг. През тези години тя е работи като слугиня в дома на богат адвокат, а след това още много различни места: като сервитьорка в нощен клуб в центъра на Атина и понякога пее там. Там е чута от известния изпълнител и композитор на музика в стил ребетика Василис Цицианис. С него тя записва първата си грамофонна плоча. През декември 1948 г. тя се премества от клуб „Дзимис о хондрос“ в клуб „Парагаки“, където работи с Маркос Вамвакарис.

По време на Втората световна война участва в гръцкото движение за съпротива. Заловена е от нацистите, като е подложена на изтезания и лишаване от свобода. През 1944 г. участва в Декемврийските битки срещу англичаните и десните в състава на градските чети ЕЛАС. През годините на гражданската война в Гърция е на страната на левите сили, многократно е арестувана и задържана в ареста.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г., на 17 години Сотирия се запознава с бъдещия си съпруг Вангелиса Тримураса, диригент на автобуса. Бракът им продължава само шест месеца, тъй като той издевателства над нея, причинявайки ѝ така аборт. По време на една от кавгите тя хвърли в лицето на съпруга си бутилка със сулфат, за което е осъдена на три години и три месеца лишаване от свобода. В последствие тя прекарва три месеца в съда и един месец в затвора Авероф в Атина. След плащане на обезпечение тя излиза на свобода.

Тя не крие, че е лесбийка.[2] Нейният личен живот се усложнява от привързаността ѝ към хазарта и алкохола, което в крайна сметка довежда и необходимост от лечение в психиатрична клиника.

Сотирия Белу умира на 76 от рак в Атина на 27 август 1997 г. и е погребана в по нейно желание в първото гробище на Атина, в непосредствена близост до Василис Цицанис.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сотирия пее в най-добрите музикални клубове в Атина като Rosiniol, Tzimis o Hontros, Hydra, Triana, Falirikon и много други. През средата на 1960-те, години в резултат на културното пробуждане, музикалния стил ребетика започва да се радва на голяма популярност сред младите хора и достига своя връх през 1980-те години. До голяма степен това е улеснено от творчеството на Сотирия Белу.

Избрана дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974 – Η Σωτηρία Μπέλλου τραγουδά Τσιτσάνη
  • 1974 – Τα Παλιά του Καπλάνη
  • 1976 – Σεργιάνι στον κόσμο
  • 1976 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 7: H ΑΡΧΟΝΤΙΣΣΑ ΤΟΥ ΡΕΜΠΕΤΙΚΟΥ
  • 1977 – Σωτηρία Μπέλλου 8 : ΧΑΛΑΛΙ ΣΟΥ
  • 1977 – ΑΦΙΕΡΩΜΑ ΣΤΗΝ ΣΩΤΗΡΙΑ ΜΠΕΛΛΟΥ Νο 2
  • 1979 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 9
  • 1980 – ΤΑ ΡΕΜΠΕΤΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ Νο 10
  • 1980 – ΛΑΪΚΑ ΠΡΟΑΣΤΙΑ
  • 1981 – ΦΡΑΓΜΑ
  • 1983 – Ο Αι Λαός
  • 1984 – Σωτηρία Μπέλλου Νο 11 ΠΡΙΝ ΤΟ ΧΑΡΑΜΑ
  • 1985 – Σωτηρία Μπέλλου – Στέλιος Βαμβακάρης ΑΝΟΙΞΑ ΠΟΡΤΑ ΣΤΗΝ ΖΩΗ
  • 1985 – ΞΕΝΕΣ ΠΟΡΤΕΣ
  • 1986 – Το ποτάμι
  • 1985 – ΑΥΘΕΝΤΙΚΕΣ ΗΧΟΓΡΑΦΗΣΕΙΣ Η ΧΡΥΣΗ ΕΠΟΧΗ Νο 10
  • 1987 – Σωτηρία Μπέλλου ΡΕΣΤΟΙ ΚΑΙ ΜΠΑΤΙΡΗΔΕΣ 10
  • 1987 – 40 Χρόνια Σωτηρία Μπέλλου
  • 1988 – Sotiria Bellou
  • 1989 – Σωτηρία Μπέλλου : H ΡΕΜΠΕΤΙΣΑ ΜΑΣ
  • 1991 – ΤΑ ΛΑΙΚΑ ΤΗΣ ΣΩΤΗΡΙΑΣ ΜΠΕΛΛΟΥ
  • 1993 – ΤΑ ΠΟΡΤΡΕΤΑ ΤΗΣ ΜΙΝΟΣ
  • 1994 – ΜΕΓΑΛΕΣ ΕΠΙΤΥΧΙΕΣ
  • 1995 – Laika Proastia
  • 1995 – Rebetiko of Sotiria Bellou

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. rizospastis.gr
  2. Munt, Sally (1998), Butch/femme: Inside Lesbian Gender, Continuum International Publishing Group
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беллу, Сотирия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.