Сочинско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сочинско метро
Сочинское метро
Информация
Тип Леко метро
Място Сочи, Русия
Станции 24
Пусната февруари 2014; отменено
Дължина 86.4 km
Брой линии 3
Междурелсие 1,520 mm

Сочинско леко метро (на руски: Сочинское лёгкое метро) е проектиран метрополитен в град Сочи, Русия. Поради финансовата криза проектът е изоставен.

Според първоначалните планове се предполага да бъде от типа леко метро, т.е. изградено предимно по наземен и надземен начин, по подобие на Бутовската линия в Москва.

Пусков срок – февруари 2014 г., преди Зимните олимпийски игри през 2014 г.

В момента планът е изоставен. За Олимпийските игри през 2014 г. се изгражда обикновена железопътна мрежа за превоз до олимпийските обекти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалният проект предполага изграждането да бъде извършено през 2013/2014 г. за обезпечаване транспортното обслужване на Зимните олимпийски игри 2014 г.

По план Първа линия, дълга 49,9 км, трябва да премине през Адлерския район на гр. Сочи, след това покрай железопътната линия и р. Мзимта (Мзымта) да свърже Олимпийския парк, гр. Адлер, Международното летище на Сочи, олимпийските обекти, планинското олимпийско село в Красна поляна и Грушева поляна.

Двупътните линии се предлага да бъдат предимно от наземен и надземен вид, а в планинските райони – подземни.

Изграждането и финансирането на проекта е много спорно в светлината на световната финансова криза и нейното отражение в Русия.

Планирани маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Предлага се изграждане на 3 линии:

  • Олимпийско село – Аерогара – Красна Поляна – Грушева Поляна (49,9 км, 6 станции, время на пътуване 40 мин.)
  • Олимпийско село – Аерогара – гара Адлер – Хоста – гара Сочи – Мамайка (36,3 км, 20 станции)
  • гара Сочи – Хоста – гара Адлер – Аерогара – Красна Поляна – Грушева Поляна (69,9 км, 17 станции)

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Победител в конкурса за доставка на подвижен състав става канадският концерн Bombardier със своя модел Spacium. Това е модел, създаден за крайградски влакове във Франция, но ще бъде пригоден за руските условия.

В условията на конкурса се говори за право на производство на 54 композиции. Максималната скорост на подвижния състав трябва да е 160 км/ч., да използват постоянен и променлив ток, вместимост 1000 души, със срок на експлоатация 40 г.

Характеристика Стойност
Дължина на състава 125,7 м
Дължина на челния вагон 16530 мм
Дължина на междинния вагон 13240 мм
Разстояние между талигите 13240 мм
Ширина на вагона 3520 мм
Височина на вагона 4500 мм
Брой врати от всяка страна на вагона 1
Ширина на вратите 1300 мм
Височина на пода 1300 мм
Мощност 4200 кВт
Максимална скорост 160 км/ч
Междурелсие 1520 мм
Максимално натоварване на ос (4 човека/м2) 21,5 т
Количество седящи места във влака 424/534
Стоящи места (4 човека/м2) 597/584 човека
Обща вместимост на влака (9 вагона) 1007/1036 човека

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Метро в Русия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]