Самарско метро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самарско метро
Metro-logo.svg
Информация
Местоположение Coat of Arms of Samara (Samara oblast).png Самара,Русия
Тип метро
Експлоатация от 26 декември 1987
Дължина 12,7
Линии 1
Станции 10
Натовареност 53,5 хил.
Самарско метро в Общомедия

Самарският метрополитен (на руски: Самарский метрополитен) е системата от линии на метрото в град Самара, Русия.

Влиза в експлоатация на 26 декември 1987 г. То става 5-тото метро в Русия и 12-то на територията на бившия СССР (до тогава метрополитени има в Москва, Ленинград, Киев, Тбилиси, Баку, Харков, Ташкент, Ереван, Минск, Горки, Новосибирск). Има 1 линия, с дължина 11,4 км, на която са разположени 9 станции, от тях 8 подземни и 1 наземна станция.

Пътна схема на Самарското метро

История[редактиране | редактиране на кода]

Към разработването на техническия проект на метрото в гр. Самара (тогава: Куйбишев) се пристъпва през ноември 1977 г. Проектът е възложен на института Метрогипротранс към Министерството на транспортното строителство на СССР, а работната документация – на неговия филиал Горьковметропроект, гр. Горки (днес: Нижни Новгород). По план е трябвало първата линия да бъде открита по случай 70-годишнината от Октомврийската революция през 1987 г.

През септември 1980 г. започва строителството на тунелите в участъка между МС „Проспект Ленин“ (днес „Росийская“) и МС „Октябрская“ (днес „Алабинская“). След като е построен тунел, участъкът е консервиран, а вместо него започва изграждането на друг участък, започващ от „Юнгородок“, където се намират големите промишлени предприятия на града. В края на 1980 г. започва строителството на първата станция „Юнгородок“. Първият щит (тунелопробивен комплекс) е монтиран през септември 1981 г. и започва прокопаването на тунелите.

На 6 ноември 1987 г. е пуснат пробният рейс, а на 25 декември е подписан актът за приемането на Първата линия с 4 станции. На 26 декември 1987 г. метрото влиза в експлоатация.

Хронология
Участък Дата на откриване Дължина
Юнгородок – Победа 26 декември 1987 г. 4,5 км
Победа – Советская 31 декември 1992 г. 1,6 км
Советская – Спортивная 25 март 1993 г. 1,4 км
Спортивная – Гагаринская 30 декември 1993 г. 1,5 км
Гагаринская – Московская 27 декември 2002 г. 1,3 км
Московская – Росийская 26 декември 2007 г. 1,1 км
Росийская – Алабинская 26 декември 2014 г. 1,3 км
Всичко: 10 станции 12,7 км

Перспективи[редактиране | редактиране на кода]

Според перспективните планове метрото в гр. Самара би трябвало да разполага с 3 линии (схема).

Първа линия

В проект са следните бъдещи станции: „Самарская“, „Театралная“, „Криля Советов“. След изграждането на „Криля Советов“ ст. „Юнгородок“ (намираща се до депото) ще бъде закрита.

Завършването на първия етап (до 2015 г.) трябва да осигури свързването на промишлената зона с културния и административен център на града.

Втора линия

Планираната Втора линия включва електродепо и 11 станции (названията са условни):

  • Вокзалная
  • Клиническая
  • Московская-2
  • Революционная
  • Орловская
  • XXII Партсъезда
  • Титовская
  • Ипподром
  • Ташкентская
  • Зоопарк
  • 18-ти километър
Трета линия

Третата линия е перспективна и названия на станциите и трасе за нея още няма утвърдени. За нейното строителство се споменава още в първите планове на метрото. По-късно от нея се отказват. В днешни дни идеята за линия на метрото в Самарско заречие (на другия бряг на реката) отново е възродена, във връзка с националния проект „Достъпно жилище“. Срокове за нейното изграждане не се споменават.

Подвижен състав[редактиране | редактиране на кода]

Метрото в Самара се обслужва от 4-вагонни композиции метровагони от типа 81 – 717/714. Има изградено депо, разположено до МС „Юнгородок“.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]