Черновръшки рид: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Черновръ̀шки рид''' е рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Ловеч|Ловеч]], разположен между долините на реките [[Янтра]] и [[Видима (река)|Видима]].<ref name="грб">{{грб|538}}</ref> |
||
Издига се между долината на река [[Видима (река)|Видима]], която го отделя от Троянските възвишения на запад и [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на север. Долината на река [[Янтра]] при [[Габрово]] го отделя от [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]] на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от [[Калоферска планина]] (дял от [[Стара планина]]), а източно от село [[Купен (Област Габрово)|Купен]], в района на изворите на реките Голищица (от басейна на [[Росица (река)|Росица]] и Паничарка (от басейна на [[Янтра]]) чрез седловина висока 865 м се свързва с рида Осениковец на [[Шипченска планина]] (дял от [[Стара планина]]).<ref name="грб"/> |
Издига се между долината на река [[Видима (река)|Видима]], която го отделя от Троянските възвишения на запад и [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]] на север. Долината на река [[Янтра]] при [[Габрово]] го отделя от [[Габровски възвишения|Габровските възвишения]] на изток. На юг малките [[Априлци|Новоселска]] и [[Кръвеник|Кръвенишка]] котловини го отделят от [[Калоферска планина]] (дял от [[Стара планина]]), а източно от село [[Купен (Област Габрово)|Купен]], в района на изворите на реките Голищица (от басейна на [[Росица (река)|Росица]]) и Паничарка (от басейна на [[Янтра]]) чрез седловина, висока 865 м се свързва с рида Осениковец на [[Шипченска планина]] (дял от [[Стара планина]]).<ref name="грб"/> |
||
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх '''Черни връх''' (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град [[Априлци]]. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата [[Тумбалово]] и [[Горна Росица]] се проломява от река [[Росица (река)|Росица]], като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с Шипченска планина. От западната му част извира [[Граднишка река]] (десен приток на [[Видима (река)|Видима]], а от източната му – река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] (десен приток на [[Росица (река)|Росица]]. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.<ref name="грб"/> |
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх '''Черни връх''' (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град [[Априлци]]. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата [[Тумбалово]] и [[Горна Росица]] се проломява от река [[Росица (река)|Росица]], като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с Шипченска планина. От западната му част извира [[Граднишка река]] (десен приток на [[Видима (река)|Видима]], а от източната му – река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]] (десен приток на [[Росица (река)|Росица]]. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.<ref name="грб"/> |
Версия от 18:56, 10 юни 2020
Черновръшки рид | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Габрово, област Ловеч) |
Част от | Предбалкан |
Най-висок връх | Черни връх |
Надм. височина | 1199,4 m |
Подробна карта | |
Черновръ̀шки рид е рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Габрово и Ловеч, разположен между долините на реките Янтра и Видима.[1]
Издига се между долината на река Видима, която го отделя от Троянските възвишения на запад и Севлиевското поле на север. Долината на река Янтра при Габрово го отделя от Габровските възвишения на изток. На юг малките Новоселска и Кръвенишка котловини го отделят от Калоферска планина (дял от Стара планина), а източно от село Купен, в района на изворите на реките Голищица (от басейна на Росица) и Паничарка (от басейна на Янтра) чрез седловина, висока 865 м се свързва с рида Осениковец на Шипченска планина (дял от Стара планина).[1]
Дължината на рида от запад на изток е около 40 км, а ширината му в западната част достига до 10 км. Билото му е остро с височина над 1000 м, а най-високата му точка е връх Черни връх (1199,4 м), разположен в югозападната му част, северно от град Априлци. Склоновете му са стръмни, особено на север към Севлиевското поле. Почти през средата, между селата Тумбалово и Горна Росица се проломява от река Росица, като източната му по-ниска част се нарича Бухала и именно тя се свързва на юг с Шипченска планина. От западната му част извира Граднишка река (десен приток на Видима, а от източната му – река Лопушница (десен приток на Росица. Изграден е от долно- и горнокредни пясъчници, варовици и мергели на Черновръшката антиклинала. Почвите са сиви горски. Северните му стръмни склонове са обрасли предимно с дъбово-габърови гори.[1]
В най-източната му част са разположени няколко от кварталите на град Габрово, а в югозападната – част от кварталите на град Априлци. По северното и южното му подножие и в източната ниска част на рида са пръснати множество малки селца и махали в общините Габрово, Севлиево и Априлци.[1]
В средната част на рида, в пролома на река Росица са разположени манастирите „Въведение Богородично“ (Батошевски манастир) и „Успение Богородично“.[1]
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 538.