Пу И: Разлика между версии

Пу И
	Пу И
Император на Китай
Управление	2 декември 1908 – 12 февруари 1912
Наследил	Гуансюй
Наследник	Монархията е отменена
Лични данни
Роден	7 февруари 1906 г. Пекин, Империя Цин
Починал	17 октомври 1967 г. (61 г.) Пекин, Китай
Други титли	Император на Манджоугуо (1934 – 1945)
Семейство
Династия	Айсин Гьоро
Баща	Айсингьоро Цзайфен
Майка	Юлан
Бракове	Императрица Ванжун ; Ли Шусян
	Пу И в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:51, 20 юни 2020

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (на китайски: 溥儀, 7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.

В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.

На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи „Последният император“ от 1987 г.

Библиография

Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И – последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 | майка            = Юлан
 }}
-'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' ({{lang|zh|溥儀}}, 7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската [[Република Китай (1912-1949)|република в Китай]] в 1912 г.
+'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' ({{lang|zh|溥儀}}, 7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Лонгю и своя баща Жаифенг (принц Чун), до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската [[Република Китай|република в Китай]] в 1912 г.
-През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]].
+През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]].
 В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.