Шпионаж: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}}
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Шпионаж''' (''espionage'', {{lang|fr|на=от|espionner}} – съгледвач, съглеждам), също '''шпиониране''' или '''шпионство''', е добиване на поверителна или [[класифицирана информация]] за държава, организация и пр. по таен, конспиративен начин, без знанието и разрешението на обекта или притежателя на информацията.
[[Файл:Knopflochkamera.jpg|мини|Миниатюрна шпионска камера, използвана от [[Щази]], тайната полиция на [[Източна Германия]]. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.]]
[[Файл:Knopflochkamera.jpg|мини|200п|Камера на [[Щази]] за скриване в облеклото с обектив като копче]]
[[Файл:L'espion - Alphonse de Neuville - 1880.jpg|мини|Заловен френски шпионин през [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] ''Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.'']]
'''Шпионаж''' (от [[Френски език|френски]]: '''''espionner''''' – съгледвач, със суфикс ''-'''age''''', ‘ɛs.pjɔ.naʒ ‘, през [[Руски език|руски]] '''''шпионаж''''') или '''шпиониране, шпионство''' е [[Процес (система от действия)|процес]], чиято цел е сдобиване с [[Класифицирана информация|класифицирана]] или поверителна [[информация]] за държава, организация и пр. по таен, [[Конспирация|конспиративен]] начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.


== Описание ==
Подобни са и юридическите дефиниции, според които, ''шпионството'' е [[престъпление]], което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи [[класифицирана информация]] ([[държавна тайна]]), ''особено на военни сведения''<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов|first=Йордан Братков|title=Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание|year=2007|month=|publisher=Наука и изкуство|location=София|isbn=954-02-0263-9|pages=}}</ref>, с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация<ref>{{Цитат книга|last=Георги Георгиев|first=Любен Велинов|title=Юридически речник|year=2007|month=|publisher=Университетско издатество „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-2536-9|pages=164}}</ref> ''или на враждебно настроени лица''<ref name=":0" />.
Подобни са и юридическите дефиниции, според които шпионството е [[престъпление]], което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация ([[държавна тайна]]), особено на военни сведения<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Александър Милев, Божил Николов |first= Йордан Братков |title= Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание |year= 2007 |publisher= „Наука и изкуство“ |location= София |isbn= 954-02-0263-9}}</ref>, с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация<ref>{{Цитат книга |last= Георги Георгиев |first= Любен Велинов |title= Юридически речник |year= 2007 |publisher= Университетско издатество „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn= 978-954-07-2536-9 |pages= 164}}</ref> или на враждебно настроени лица<ref name=":0" />.


За разлика от други [[разузнаване|разузнавателни]] дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.
За разлика от други [[разузнаване|разузнавателни]] дейности шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие. Практикуването на шпионаж е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.


Сред най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е внедряването във „вражеските“ редици. Това е дейността на шпионин ({{lang|de|Spion}}). Шпионите например могат да дават информация за големината и силата на вражеските войски, да откриват дисиденти сред вражеските войски и да ги убеждавт да дезертират.<ref>Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156</ref> Във времена на [[криза]] шпионите крадат технологии и [[Саботаж|саботират]] врага по множество начини.
Практикуването на шпионаж по [[дефиниция]] е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.


[[Контраразузнаване]]то е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.
Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на '''шпионин''' ([[Немски език|немски]] ''Spion'') или доносчик<ref name=":0" />, съгледвач. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.<ref>Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.</ref>


Всички [[Суверенна държава|суверенни държави]] имат строги закони срещу шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това изгодата от шпионажа често е толкова голяма, че повечето правителства и големи [[Корпорация|корпорации]] го използват.
Във времена на [[криза]], шпионите крадат технологии и [[Саботаж|саботират]] врага по множество начини.
[[Файл:L'espion - Alphonse de Neuville - 1880.jpg|мини|250п|Заловен френски шпионин през [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]], картина „Шпионинът“, Алфонс дьо Ньовил, 1880 г.]]

[[Контраразузнаване]]то е практиката по осуетяване на ''вражеския'' шпионаж и разузнаване.

Всички [[Суверенна държава|суверенни държави]] имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от ''шпионажа'' често е толкова голямо, че повечето правителства и големи [[Корпорация|корпорации]] го използват.


== Видове шпионаж ==
== Видове шпионаж ==
Съществуват следните видове шпионаж<ref>{{Цитат книга|last=Балев|first=Трифон|title=Шпионаж|year=1998|month=|publisher=ИК Труд|location=|isbn=954-528-104-9|pages=47}}</ref>:
Съществуват следните видове шпионаж<ref>{{Цитат книга |last= Балев |first= Трифон |title= „Шпионаж“ |year= 1998 |publisher= ИК „Труд“ |location= София|isbn= 954-528-104-9 |pages= 47}}</ref>:

* икономически шпионаж;
* икономически шпионаж;
* военен шпионаж;
* военен шпионаж;
Ред 27: Ред 23:
* корпоративен шпионаж.
* корпоративен шпионаж.


== Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство) ==
== Измяна (предателство) ==
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща [[държавна тайна]] ([[класифицирана информация]]), се наказва за ''шпионство'' с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.<ref>Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“</ref>
Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща [[държавна тайна]] ([[класифицирана информация]]), се наказва за ''шпионство'' с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.<ref>Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“</ref>


== Международни шпионски скандали ==
== Шпионски скандали ==
През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в [[Държавна агенция „Национална сигурност“]] образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]] (НК), срещу [[Първия секретар (дипломат)|Първия секретар]] в [[Дипломатическа мисия|Посолството]] на [[Русия|Руската федерация]], в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до ''[[класифицирана информация]]'' на Република България, [[НАТО]] и [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
През есента на 2019 г. Специализираната прокуратура след сигнал, получен в [[Държавна агенция „Национална сигурност“]], образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от [[Наказателен кодекс|Наказателния кодекс]] (НК), срещу първия секретар в [[Дипломатическа мисия|Посолството]] на Русия в София, който е обвинен в събиране на чужда класифицирана информация с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат според обвинението е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, [[НАТО]] и [[Европейския съюз]].


Съобразно чл. 31 т. 1 от [[Виенска конвенция за дипломатическите отношения|Виенската конвенция за дипломатическите отношения]], „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно [[Дипломатически имунитет|дипломатическият имунитет]] на дееца.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.prb.bg/bg/sp/news/publikacii-i-intervyuta/|заглавие=Специализирана прокуратура|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> Дипломатът е обявен за [[персона нон грата]] и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bta.bg/bg/search/?subsearch=News&searchtext=%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82&submit=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5|заглавие=БТА. Политици в парламента определиха обявяването за персона нон грата на български дипломат в Москва като реципрочно действие|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=06.12.2019 г}}</ref> [[Президент|Президентът]] на Руската федерация [[Владимир Путин]] награждава руския дипломат ([[офицер]] от [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]]) с орден.<ref>{{Cite news|url=|title=Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR|last=Агов|first=Асен (журналист)|date=06.12.2019|work=|access-date=}}</ref>  
Съобразно чл. 31 т. 1 от [[Виенска конвенция за дипломатическите отношения|Виенската конвенция за дипломатическите отношения]] „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно [[Дипломатически имунитет|дипломатическия имунитет]] на дееца. Дипломатът е обявен за [[персона нон грата]] и е отзован в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи. Президентът на Русия [[Владимир Путин]] награждава руския дипломат ([[офицер]] от [[Главно разузнавателно управление|ГРУ]]) с орден.<ref>{{Cite news|url= |title= Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR |last= Агов |first= Асен |date= 06.12.2019}}


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

{{мъниче|политика}}


[[Категория:Шпионаж| ]]
[[Категория:Шпионаж| ]]
[[Категория:Класифицирана информация]]
[[Категория:Класифицирана информация]]
[[Категория:Национална сигурност]]
[[Категория:Разузнаване]]
[[Категория:Контраразузнаване]]
[[Категория:Право]]

Версия от 09:52, 10 ноември 2020

Шпионаж (espionage, от френски: espionner – съгледвач, съглеждам), също шпиониране или шпионство, е добиване на поверителна или класифицирана информация за държава, организация и пр. по таен, конспиративен начин, без знанието и разрешението на обекта или притежателя на информацията.

Камера на Щази за скриване в облеклото с обектив като копче

Описание

Подобни са и юридическите дефиниции, според които шпионството е престъпление, което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна тайна), особено на военни сведения[1], с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация[2] или на враждебно настроени лица[1].

За разлика от други разузнавателни дейности шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие. Практикуването на шпионаж е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.

Сред най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е внедряването във „вражеските“ редици. Това е дейността на шпионин (на немски: Spion). Шпионите например могат да дават информация за големината и силата на вражеските войски, да откриват дисиденти сред вражеските войски и да ги убеждавт да дезертират.[3] Във времена на криза шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.

Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.

Всички суверенни държави имат строги закони срещу шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това изгодата от шпионажа често е толкова голяма, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Заловен френски шпионин през Френско-пруската война, картина „Шпионинът“, Алфонс дьо Ньовил, 1880 г.

Видове шпионаж

Съществуват следните видове шпионаж[4]:

  • икономически шпионаж;
  • военен шпионаж;
  • политически шпионаж;
  • научно-технически шпионаж;
  • шпионаж за чужда държава;
  • корпоративен шпионаж.

Измяна (предателство)

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[5]

Шпионски скандали

През есента на 2019 г. Специализираната прокуратура след сигнал, получен в Държавна агенция „Национална сигурност“, образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу първия секретар в Посолството на Русия в София, който е обвинен в събиране на чужда класифицирана информация с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат според обвинението е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно дипломатическия имунитет на дееца. Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи. Президентът на Русия Владимир Путин награждава руския дипломат (офицер от ГРУ) с орден.<ref>Агов, Асен. Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR // 06.12.2019.

Източници

  1. а б Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание. София, „Наука и изкуство“, 2007. ISBN 954-02-0263-9.
  2. Георги Георгиев, Любен Велинов. Юридически речник. София, Университетско издатество „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2536-9. с. 164.
  3. Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156
  4. Балев, Трифон. „Шпионаж“. София, ИК „Труд“, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
  5. Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“