Нашице: Разлика между версии

Нашице
Našice
	Нашице Našice
— Град —
	град Нашице
	Нашице Координати: 45°28′59.99″ с. ш. 18°06′00″ и. д. / 45.483333° с. ш. 18.1° и. д.
Страна	Хърватия
Жупания	Осиешко-баранска жупания
Площ	205,2 km²
Надм. височина	157 m
Население	8173 души (2001)
Кмет	Йосип Милетич
Пощенски код	43500
Официален сайт	www.nasice.hr/hr
	Нашице в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:06, 14 април 2021

Нашице (на хърватски: Našice) е град в източната част на Хърватия, Осиешко-баранска жупания.

Общи сведения

Нашице е разположен в Славония. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на Драва.

Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира Пожега, на 52 км източно е Осиек. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията Осиек — Вировитица — Копривница — Вараждин, също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и Славонски брод.

Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, циментов завод, хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.

История

Градът за първи път се споменава през 1229 г.^[1] През XV в. в него е построен францискански манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от османците през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от аристократичния род Пеячевичи и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни.^[1]

Население

При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град.^[2] Етническият състав според същото преброяване е следният:

15 145 души (87,44 %) хървати;
964 души (5,57 %) словенци;
727 (4,2 %) сърби;
34 (0,2 %) албанци^[3]

Забележителности

Францисканският манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св. Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на Хърватската война за независимост.
Дворецът на графовете Пеячевичи заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.

Източници

[Povijest_grada-1] а ^б Povijest grada

[2] Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001

[3] Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име-местно       = Našice
 | вид              = Град
-| знаме            =
-| герб             =
 | изглед           = Nasice2015.jpg
 | изглед-описание  = град Нашице
@@ Ред 10: / Ред 8: @@
 | гео-дължина      = 18.06
 | жупания          = [[Осиешко-баранска жупания]]
-| община           =
 | площ             =
 | височина         = 157
@@ Ред 19: / Ред 16: @@
 | пощенски-код     = 43500
 | телефонен-код    =
-| мпс-код          =
 | сайт             = [http://www.nasice.hr/hr/ www.nasice.hr/hr]
 }}
@@ Ред 33: / Ред 29: @@
 == История ==
-Градът за първи път се споменава през 1229 г.<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref> През XV в. в него е построен [[францискански орден|францискански]] манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от [[османци]]те през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от [[Аристокрация|аристократичния]] род [[Пеячевичи]] и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref>.
+Градът за първи път се споменава през 1229 г.<ref name="Povijest grada">[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref> През XV в. в него е построен [[францискански орден|францискански]] манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от [[османци]]те през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от [[Аристокрация|аристократичния]] род [[Пеячевичи]] и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни.<ref name="Povijest grada"/>
 == Население ==
-При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_01_01/e01_01_01_zup14-2780.html Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001]</ref>.
+При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град.<ref>[https://www.dzs.hr/Eng/censuses/Census2001/Popis/E01_01_01/e01_01_01_zup14-2780.html Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001]</ref>
 Етническият състав според същото преброяване е следният:
 * 15 145 души (87,44 %) [[хървати]];