Куршумли хан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премахване на параметър карта; козметични промени
И затвор
Ред 18: Ред 18:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Кервансарай|хан]], [[гостилница]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[Северна Македония]]. Намира се на левия бряг на река [[Вардар]], на някогашната [[Скопска чаршия|железарска чаршия]] в Скопие, в двора на „[[Музей на Македония (Скопие)|Музея на Македония]]“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.<ref name="vk.12"/>
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Кервансарай|хан]], [[гостилница]], а по-късно [[затвор]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[Северна Македония]]. Намира се на левия бряг на река [[Вардар]], на някогашната [[Скопска чаршия|железарска чаршия]] в Скопие, в двора на „[[Музей на Македония (Скопие)|Музея на Македония]]“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.<ref name="vk.12"/>


== История ==
== История ==

Версия от 19:58, 25 март 2022

Тази статия е за хана в Скопие. За този в Прилеп вижте Куршумли хан (Прилеп).

Куршумли хан
Куршумли ан
Изглед към двора
Изглед към двора
Карта Местоположение в Скопие
Видхан
МестоположениеСкопие, Северна Македония
ИзгражданеXVI век
Статутпаметник на културата
Куршумли хан в Общомедия

Куршумли хан (на македонска литературна норма: Куршумли ан) е бивш хан, гостилница, а по-късно затвор от османско време в Скопие, днес в Северна Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]

История

Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се смята за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.

От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.

От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.

Архитектура

Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли, тъй като куршум означава олово на турски). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]

Бележки