Аврам Гачев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
Съпругата му Славка ([[1878]]-[[1965]]) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса. |
Съпругата му Славка ([[1878]]-[[1965]]) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса. |
||
В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във [[Варна]]. В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия и е избиран непрекъснато за общински съветник, член на |
В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във [[Варна]]. В периода [[1927]]-[[1940]] г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията и е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда. |
||
През 1939 г. е избран за народен представител на ХХV Обикновено Народно Събрание от Варна. |
През 1939 г. е избран за народен представител на ХХV Обикновено Народно Събрание от Варна. |
||
Версия от 09:11, 7 март 2008
| Аврам Гачев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: XXV ОНС | |
Аврам Петков Гачев е български политик, местен деец на Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно на Работническата партия.
Биография
Роден е в Габрово на 28 март 1871 г. Неговият баща е сподвижник на водача на Априлското въстание в Габрово Цанко Дюстабанов.[източник?] Завършва търговска гимназия в Свищов. Уволняван често от различните длъжности, които заема в държавния апарат и частни фирми, той е принуден да се мести от град на град – Габрово, Хасково, Севлиево, Добрич, Балчик. В Хасково слага началото на младежки социалистически кръжок. Един от членовете на кръжока е Ана Маймункова, за която той става първи учител по социализъм.
Съпругата му Славка (1878-1965) е също активен член на БРСДП и РП, учителка. Имат три деца - Петко, Радка и Веса.
В 1913 година Гачев със семейството си се остановява окончателно във Варна. В периода 1927-1940 г. е сред ръководителите на Работническата партия, член на ЦК на партията и е избиран непрекъснато за общински и окръжен съветник, член на училищното настоятелство. Той организира работническото движение и използва заседанията на общинския съвет като трибуна за социалистическа пропаганда.
През 1939 г. е избран за народен представител на ХХV Обикновено Народно Събрание от Варна.
Участва в спасяване на евреите в България.[1]
След касиране на работническите депутати през 1941 г. Гачев е изпратен в концентрационен лагер Гонда Вода, Асеновградско, където се разболява и на 9 октомври умира в пловдивска болница.
Тленните останки на Гачев са в погребани в Пантеона в Морската градина на Варна. Между 1960 и 1990 г. оживената улица във Варна от централния прощад Независимост до ЖП-гарата носи неговото име, а на булевард „Георги Димитров“ е издигнат негов бюст. Улица на негово име има и в Габрово.
Архивни материали
Малко архивни материали са запазени от дейността на Гачев, тъй като неговият дом е обискиран многократно и всичко подозрително е унищожавано. Материали от биографичен характер са на разположение в Държавния архив Варна и в богатия семеен архив, поддържан от внуците на Гачев.
Източници
- Под знамето, червеното. Албум на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Варненски окръг 1904-1945. Съставители: Никола Чакъров, Коста Стоянов, Жечка Аргирова, Тодор Абаджиев, Кина Стамова, Вихра Димитрова, Петър Стоянов. Партиздат, С., 1973