Меланома: Разлика между версии
Александър (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
малко преработка, и правописни корекции |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Меланомът е [[тумор]] (от [[гръцки|гр.]] ''μέλας'' "черен"), също '''черен кожен рак''' (англ.: ''malignant melanoma''), водещ началото си от злокачествено (''maligne'') израждане на пигментните клетки [[меланоцит]]и. |
|||
== Морфология == |
|||
В типичния случай се появява на кожата, като в големия процент от случаите тръгва от пигментни [[бенка|бенки]]. Може обаче да се развие и на всяко друго място в организма, където има меланоцити - [[роговица]], [[ретина]], [[субстанция нигра]] и т.н. Различните места на тръгване на меланома често водят до характерни разлики в [[цитология]]та и [[хистология]]та на тумора. |
|||
В големия процент от случаите меланомът започва след често дразнене (чесане, протриване и т.н.) или разраняване на бенките. Затова дразненето на бенки, особено пигментни бенки, трябва да се избягва. Ако това не е възможно, е добре бенките да бъдат премахнати оперативно. Премахването се прави по правилата за премахване на тумор: изрязват се далеч в здраво, при строго спазване не само на [[антисептика]] и [[асептика]], но и на [[абластика]]. |
|||
Типичният меланом е черен, поради синтезирания от клетките [[меланин]]. Съществуват обаче и безцветни (левко-меланоми), при които в процеса на злокачественото си израждане туморните клетки са загубили способността да синтезират пигмент. Тези меланоми обикновено са по-злокачествени от черните. |
|||
Връзката между меланомните клетки е твърде слаба. Те лесно се отделят от тумора, и биват отнасяни чрез [[лимфа]]та и/или [[кръв]]та. По тази причина меланомът [[метастаза|метастазира]] много рано и изобилно, навсякъде в организма: регионални [[лимфен възел|лимфни възли]], вътрешни органи, [[мускул]]и, [[кост]]и, [[мозък]]; ако пациентът има други тумори - дори в тях. Също така, меланомните клетки обикновено са високодиференцирани, което ги прави слабо чувствителни на [[химиотерапия]] и [[лъчелечение]], и намалява [[имунитет|имунната реакция]] срещу тях, а това спомага за бързия растеж на тумора. Метастазите като правило растат по-бързо от оригиналния тумор: често при [[аутопсия]] на починали от меланома се намират огромни метастази из цялото тяло, но оригиналният тумор е толкова дребен, че [[патологоанатом|патологоанатомите]] не успяват да го открият. Всички тези особености правят меланома един от най-опасните и трудно лечими тумори. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Рискови фактори == |
== Рискови фактори == |
||
== Симптоми и оплаквания == |
== Симптоми и оплаквания == |
||
== Диагностика == |
== Диагностика == |
||
=== Последствия и усложнения === |
=== Последствия и усложнения === |
||
== Лекуване == |
|||
⚫ | Лечението на Меланома малигнум е |
||
== Лечение == |
|||
== Предотвратявне == |
|||
⚫ | Лечението на Меланома малигнум е трудно. При липса на сигурни данни за метастази във вътрешните органи се започва с оперативно лечение - премахване на тумора и на регионалните лимфни възли. Продължава се по схеми, с химиотерапия, [[Дакарбазин]] и [[имунотерапия]] с [[БЦЖ]] - ваксина през определен период от време. При метастази по кръвен път - т.е. вече с метастази във вътрешните органи, химиотерапията е комбинирана. Химиотерапевтиците обаче трудно спират развитието на тумора поради неговата голяма агресивност и злокачественост. Болните загиват обикновено от повсеместните метастази и всички усложнения произхождащи от тях. |
||
== Предотвратяване == |
|||
== Литература == |
== Литература == |
||
== Връзки == |
== Връзки == |
||
Версия от 00:15, 29 май 2008
Меланомът е тумор (от гр. μέλας "черен"), също черен кожен рак (англ.: malignant melanoma), водещ началото си от злокачествено (maligne) израждане на пигментните клетки меланоцити.
Морфология
В типичния случай се появява на кожата, като в големия процент от случаите тръгва от пигментни бенки. Може обаче да се развие и на всяко друго място в организма, където има меланоцити - роговица, ретина, субстанция нигра и т.н. Различните места на тръгване на меланома често водят до характерни разлики в цитологията и хистологията на тумора.
В големия процент от случаите меланомът започва след често дразнене (чесане, протриване и т.н.) или разраняване на бенките. Затова дразненето на бенки, особено пигментни бенки, трябва да се избягва. Ако това не е възможно, е добре бенките да бъдат премахнати оперативно. Премахването се прави по правилата за премахване на тумор: изрязват се далеч в здраво, при строго спазване не само на антисептика и асептика, но и на абластика.
Типичният меланом е черен, поради синтезирания от клетките меланин. Съществуват обаче и безцветни (левко-меланоми), при които в процеса на злокачественото си израждане туморните клетки са загубили способността да синтезират пигмент. Тези меланоми обикновено са по-злокачествени от черните.
Връзката между меланомните клетки е твърде слаба. Те лесно се отделят от тумора, и биват отнасяни чрез лимфата и/или кръвта. По тази причина меланомът метастазира много рано и изобилно, навсякъде в организма: регионални лимфни възли, вътрешни органи, мускули, кости, мозък; ако пациентът има други тумори - дори в тях. Също така, меланомните клетки обикновено са високодиференцирани, което ги прави слабо чувствителни на химиотерапия и лъчелечение, и намалява имунната реакция срещу тях, а това спомага за бързия растеж на тумора. Метастазите като правило растат по-бързо от оригиналния тумор: често при аутопсия на починали от меланома се намират огромни метастази из цялото тяло, но оригиналният тумор е толкова дребен, че патологоанатомите не успяват да го открият. Всички тези особености правят меланома един от най-опасните и трудно лечими тумори.
Разпространение (епидемия)
Рискови фактори
Симптоми и оплаквания
Диагностика
Последствия и усложнения
Лечение
Лечението на Меланома малигнум е трудно. При липса на сигурни данни за метастази във вътрешните органи се започва с оперативно лечение - премахване на тумора и на регионалните лимфни възли. Продължава се по схеми, с химиотерапия, Дакарбазин и имунотерапия с БЦЖ - ваксина през определен период от време. При метастази по кръвен път - т.е. вече с метастази във вътрешните органи, химиотерапията е комбинирана. Химиотерапевтиците обаче трудно спират развитието на тумора поради неговата голяма агресивност и злокачественост. Болните загиват обикновено от повсеместните метастази и всички усложнения произхождащи от тях.