Разлика между версии на „Въстание на Ивайло“

Направо към навигацията Направо към търсенето
(+)
Смъртта на българския цар шокира византийския император [[Михаил VIII Палеолог]], който скоро се е преместил от [[Константинопол]] в [[Одрин|Адрианопол]] с цел да наблудава по-отблизо положението в България. Той планира да използва кризата за своя собствена полза, но след като разбира, че въстанието е битка между съсловията, той решава да помогне на българската аристокрация да разбие този враг на България, а също и потенциален такъв на Византия. Михаил VIII намира подходящ претендент за българския трон - [[Иван Асен III|Иван]], син на цар [[Мицо Асен]], живеещ във Византия. Иван е женен за дъщеря му и се провъзгласява за цар на България под името Иван Асен III. Византийците изпращат дипломати в Търново с предложение царица Мария да отстъпи трона си, докато византийската армия настъпва на север.
 
Последвалите събития изненадват византийците. Мария започва преговори с Ивайло и му предлага ръката и короната си. Византийските историци я обвиняват в нарушаване на моралния дълг към съпруга си, но новината за това само озлобява чичо и&#768; - Михаил VIII и засилва желанието му за власт.<ref name="an">Андреев, стр. 224</ref> В началото тя иска да управлява сама, но поделянето на власта с Ивайло осигурява сина и&#768; Михаил като наследник на трона.<ref name="an"/> Ивайло пък е склонен да приеме това с мотива, че Мария му дава това, киоето, той е възнамерявал да вземе със сила.<ref name="an"/> Все пак той се страхува от такова споразумение, тъй като може да се сближи с целите си и може да бъде предаден от поддръжниците си. Все пак той приел.<ref name="an"/>
 
=== Походи срещу монголите и византийците ===
[[File:Michael VIII Palaiologos (head).jpg|right|200px|thumb|[[Михаил VIII Палеолог]]]]
През лятото на [[1278]] г. Ивайло влиза тържествено в столицата и е коронясан за цар. България е обединена под управлението на добрия цар, но проблемите на страната далеч не са решени. Византийският император продължава с опитите си да свали Ивайло и изпраща армии под водачеството на известния генерал [[Михаил Глава]], който вече два пъти е разбил българите. Освен това той постига споразумение с монголите за нахлуване от север. Ситуацията в столицата също е лоша - Ивайло не успява да събере подкрепа сред аристокрацията и често трябва да се спасява от заговори.
 
В началото на новия си поход царят успява да отблъсне монголите на север от [[Дунав]]. Но всъщност по-голяма заплаха са ромеите, които атакуват по широк фронт, простиращ се от [[Шипченски проход|Шипченския проход]] до [[Черно море]]. Въпреки тактическия си талант, Михаил Глава не успява да спечели никаква победа - българските крепости в [[Стара планина]], водени от Ивайловите войводи Момчил, Куман, Дамян, Канчо и Стан, отблъскват всичките му атаки.<ref name="a">Андреев, стр. 226</ref> Борбата между българи и визанцийци е тека, но Ивайло не пленил никой.<ref name="a"/> А въпреки своята голяма бройка, ромеите претърпяват загуба през лятото и есента на 1278 г.
 
След като Ивайло подсилва позициите си на юг, той трябва отново да се върне към монголите на север. Този път войната е тежка и дълга. За разлика от преди, сега селският водач се сражава са елитната войска на [[Ногай]]. Монголите победават и Ивайло е принуден да се укрие в крепостта Дръстър ([[Силистра]]), където е обсаден за три месеца. Вестта за това довела да преврат на аристократите в Търново. Приближените на Ивайло са убити, а болярите коронясват за цар Иван Асен ІІІ. Царица Мария, която е бременна от бившия цар, е свалена и изпратена на заточение в Константинопол.<ref name="a"/>
 
След няколко месеца Ивайло успял да премине монголската блокада. Неговата армия обсажда Търново и Иван Асен ІІІ е блокиран в столицата. Михаил VIII веднага взема мерки за да защити своя племенник и през лятото на [[1279]] г. десетхилядна ромейска армия, оглавена от протовестиарий [[Мурин]] тръгва към България. На [[17 юли]] селският водач атакувал византийците в [[Битка при Девина|Девина]], където, въпреки че са превъзхождани числено, българите печелят. Много ромеи оставят костите си на бойното поле, а пленниците са екзекутирани по нареждане на Ивайло. Само месец по-късно императорът изпраща нова войска, командвана от протовестиарий Априн. Точното местоположение на битката не се знае - според византийските историци тя се води някъде из проходите на източна Стара планина. Въпреки това на [[15 август]] нашествениците са разбити, а водачът им е убит. Ивайло командва войската си и в двете битки.
 
== Източници ==
<references />

Навигация