Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
ButkoBot (беседа | приноси)
Ред 13: Ред 13:
[[Категория:Социалистическо движение в България]]
[[Категория:Социалистическо движение в България]]


[[en:Bulgarian Social Democratic Workers Party (Broad Socialists)]]
[[ru:Болгарская рабочая социал-демократическая партия (широких социалистов)]]
[[ru:Болгарская рабочая социал-демократическая партия (широких социалистов)]]

Версия от 23:15, 17 март 2010

Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1894 г. Привържениците на БРСДП(ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество(„общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част — индустриални работници.

За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП(ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918, на Теодор Теодоров от 1919.

С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП(ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 участва в коалицията, водена от Сговора.

След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга — с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават във Народното социално движение на Александър Цанков.

През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт. По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ.

След 9 септември 1944 има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата ѝ. Дясното крило е закрито от режима.