Петър Динчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) нова |
м През март 1923 година е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор, но на следващата година е амнистиран. |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
'''Петър Динчев''' е български политик, първоначално към [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]], а впоследствие към [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]]. |
'''Петър Динчев''' е български политик, първоначално към [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]], а впоследствие към [[Либерална партия (радослависти)|Либералната партия (радослависти)]]. |
||
Роден е през 1857 г. в село [[Любеново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва [[право]] в [[Прага]]. В периода 17 юли-6 октомври 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а от 23 септември 1913 г- става и министър на земеделието. Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. |
Роден е през 1857 г. в село [[Любеново]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва [[право]] в [[Прага]]. В периода 17 юли-6 октомври 1913 г. е [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]], а от 23 септември 1913 г- става и министър на земеделието. Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. През март 1923 година е осъден от [[Държавен съд|Третия държавен съд]] на доживотен затвор, но на следващата година е амнистиран. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:27, 28 март 2010
| Петър Динчев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | ?
? |
| Народен представител в: XVII ОНС | |
Петър Динчев е български политик, първоначално към Народнолибералната партия, а впоследствие към Либералната партия (радослависти).
Роден е през 1857 г. в село Любеново, тогава в Османската империя. Завършва право в Прага. В периода 17 юли-6 октомври 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 23 септември 1913 г- става и министър на земеделието. Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. През март 1923 година е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор, но на следващата година е амнистиран.