Едуард Белчер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 22: Ред 22:


През 1825-1826 участва в експедицията на [[Фредерик Уилям Бичи]] в [[Тихия океан]] и покрай бреговете на [[Аляска]].<br />
През 1825-1826 участва в експедицията на [[Фредерик Уилям Бичи]] в [[Тихия океан]] и покрай бреговете на [[Аляска]].<br />
Впоследствие той е вече капитан на кораб, с който извършва картиране на част от северните и западни брегове на [[Африка]].<br />
Впоследствие той е вече капитан на кораб, с който извършва картографиране на част от северните и западни брегове на [[Африка]].<br />
От 1836 до 1842 с два кораба „Сулфур“ и „Самаранг“ Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на [[Южна Америка]]. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в [[Китай]] през 1840.<br />
От 1836 до 1842 с два кораба „Сулфур“ и „Самаранг“ Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на [[Южна Америка]]. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в [[Китай]] през 1840.<br />
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картиране и проучване на бреговете на [[Хонг Конг]] и пристанището му. След края на войната през 1842, след шест годишно отсъствие се прибира в [[Англия]] и защитава бакалавърска степен по [[геодезия]]. От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна [[Индия]], [[Филипините]] и на други места в [[Югоизточна Азия]].
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картографиране и проучване на бреговете на [[Хонг Конг]] и пристанището му. След края на войната през 1842, след шест годишно отсъствие се прибира в [[Англия]] и защитава бакалавърска степен по [[геодезия]]. От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна [[Индия]], [[Филипините]] и на други места в [[Югоизточна Азия]].


=== Арктическа експедиция ===
=== Арктическа експедиция ===


През 1852 той е получава командването на правителствена експедиция в [[Арктика]] за търсене и спасяване на сър [[Джон Франклин]]. През 1852 на кораба „Асистанс“ се движил на север през протоците [[Уелингтън(проток)|Уелингтън]] и [[Пени(проток)|Пени]]. С лодка през август и септември заобиколил от север полуострова и открил на север от него, на 77º40`с.ш. и 95ºз.д. оостров [[Корнуол(остров)|Корнуол]] (3400 кв.км) и протока [[Белчер(проток)|Белчер]] (77º10` с.ш., 93º з.д.), отделящ го на юг от п-ов [[Гринел(полуостров)|Гринел]]. Зимувал до северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров [[Девон(остров)|Девон]]). В началото на 1853 извършил поход на ски по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него открил протока Кардигън, а на североизток, на 76º40` с.ш. и 90º20` з.д. остров [[Норт Кент]]. По този начин открил западния вход на протока [[Джонс(проток)|Джонс]], отделящ о.Девон на юг от о.[[Елсмир]] на север. На обратния път, на 76º35` с.ш. и 93º10` з.д. открил Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на о.Девон.<br />
През 1852 той е получава командването на правителствена експедиция в [[Арктика]] за търсене и спасяване на сър [[Джон Франклин]]. През 1852 на кораба „Асистанс“ се движил на север през протоците [[Уелингтън(проток)|Уелингтън]] и [[Пени(проток)|Пени]]. С лодка през август и септември заобиколил от север полуострова и открил на север от него, на 77º40`с.ш. и 95ºз.д. оостров [[Корнуол(остров)|Корнуол]] (3400 кв.км) и протока [[Белчер(проток)|Белчер]] (77º10` с.ш., 93º з.д.), отделящ го на юг от п-ов [[Гринел(полуостров)|Гринел]]. Зимувал до северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров [[Девон(остров)|Девон]]). В началото на 1853 извършил поход на ски по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него открил протока Кардигън, а на североизток, на 76º40` с.ш. и 90º20` з.д. остров [[Норт Кент]]. По този начин открил западния вход на протока [[Джонс(проток)|Джонс]], отделящ о.Девон на юг от о.[[Елсмир]] на север. На обратния път, на 76º35` с.ш. и 93º10` з.д. открил Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на о.Девон.<br />
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешена. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това изоставя в ледовете четири от петте си кораба, за което Белчър е изправен пред военен съд, но по-късно е оправдан. Един от изоставените кораби по-късно е намерен непокътнат от американски китоловен кораб.
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешна. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това изоставя в ледовете четири от петте си кораба, за което Белчър е изправен пред военен съд, но е оправдан. Един от изоставените кораби по-късно е намерен непокътнат от американски китоловен кораб.


=== Последни години ===
=== Последни години ===

Версия от 14:59, 30 юли 2010

Едуард Белчер
Edward Belcher

Роден
Починал
ПогребанВеликобритания
Едуард Белчер в Общомедия

Едуард Белчър (Шаблон:Lang-en) (27 февруари 1799 - 18 март 1877) британски морски офицер, адмирал и пътешественик-изследовател.

Биография

Ранни години

Белчър е роден в Халифакс, Нова Скотия, Канада. През 1812 на 13-годишна възраст постъпва в Кралския военноморски флот. На 15 или 16 вече като мичман в Кралския военноморски флот, Белчър изобретява два нови вида корабни котви, моделите на които са в колекцията на морския музей в Лондон.

Проучвателска и изследователска дейност

През 1825-1826 участва в експедицията на Фредерик Уилям Бичи в Тихия океан и покрай бреговете на Аляска.
Впоследствие той е вече капитан на кораб, с който извършва картографиране на част от северните и западни брегове на Африка.
От 1836 до 1842 с два кораба „Сулфур“ и „Самаранг“ Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в Китай през 1840.
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картографиране и проучване на бреговете на Хонг Конг и пристанището му. След края на войната през 1842, след шест годишно отсъствие се прибира в Англия и защитава бакалавърска степен по геодезия. От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна Индия, Филипините и на други места в Югоизточна Азия.

Арктическа експедиция

През 1852 той е получава командването на правителствена експедиция в Арктика за търсене и спасяване на сър Джон Франклин. През 1852 на кораба „Асистанс“ се движил на север през протоците Уелингтън и Пени. С лодка през август и септември заобиколил от север полуострова и открил на север от него, на 77º40`с.ш. и 95ºз.д. оостров Корнуол (3400 кв.км) и протока Белчер (77º10` с.ш., 93º з.д.), отделящ го на юг от п-ов Гринел. Зимувал до северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров Девон). В началото на 1853 извършил поход на ски по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него открил протока Кардигън, а на североизток, на 76º40` с.ш. и 90º20` з.д. остров Норт Кент. По този начин открил западния вход на протока Джонс, отделящ о.Девон на юг от о.Елсмир на север. На обратния път, на 76º35` с.ш. и 93º10` з.д. открил Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на о.Девон.
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешна. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това изоставя в ледовете четири от петте си кораба, за което Белчър е изправен пред военен съд, но е оправдан. Един от изоставените кораби по-късно е намерен непокътнат от американски китоловен кораб.

Последни години

След последната си експедиция и след оправдаването му от военния съд Белчер прекратява активната си военна служба. През 1867 е награден с рицарско звание, а през 1872 е произведен в адмирал.

Памет

Неговото име носят проток в Хонг Конг, остров и проток в Канадския арктичен архипелаг.

Съчинения

  • The last of the arctic voyages of search of sir John Franklin, 2 vols, London, 1855.

Източници

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Belcher в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​