Голям юс

Ѫ, ѫ или голям юс, голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (о^н, ъ^н).

Големият юс в старобългарския

Развой на големия юс в българските диалекти

Развой на големия юс в българските диалекти

От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палталният изговор - „Къ^Нде гре^Ндеш, мило че^Ндо?“.

Големият юс в правописа след Освобождението

Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.

Вижте още

• Списък на думите, писани с голяма носовка
• Ят
• Ą

Външни препратки

• Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.

Шаблон:Лингвистика-мъниче