Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ka:Ѫ |
м r2.6.4) (Робот Промяна: ru:Ѫ |
||
Ред 32: | Ред 32: | ||
[[et:Ѫ]] |
[[et:Ѫ]] |
||
[[ka:Ѫ]] |
[[ka:Ѫ]] |
||
[[ru:Ѫ |
[[ru:Ѫ]] |
||
[[uk:Великий юс]] |
[[uk:Великий юс]] |
||
[[xal:Ѫ үзг]] |
[[xal:Ѫ үзг]] |
Версия от 21:01, 5 април 2011
|
Ѫ, ѫ или голям юс, голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен палталният изговор - „КъНде греНдеш, мило чеНдо?“.
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945. При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в иванчевския правопис.