Исак Абрабанел: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: sk:Izák Abrabanel |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: pl:Abrabanel |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
[[nn:Isaac Abrabanel]] |
[[nn:Isaac Abrabanel]] |
||
[[oc:Isaac Abrabanèl]] |
[[oc:Isaac Abrabanèl]] |
||
[[pl:Abrabanel]] |
|||
[[pt:Isaac Abravanel]] |
[[pt:Isaac Abravanel]] |
||
[[ru:Абрабанель, Дон Ицхак]] |
[[ru:Абрабанель, Дон Ицхак]] |
Версия от 12:43, 9 март 2012
Исак бен Йехуда Абрабанел רבי יצחק בן יהודה אברבנאל | |
сефарадски водач | |
Isaac Abrabanel.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Падуа, Италия |
Религия | юдаизъм |
Исак бен Йехуда Абрабанел в Общомедия |
Дон Исак бен Йехуда Абрабанел, срещан в превод от иврит и като Абраванел (Шаблон:Lang-he), а в качеството си на водач на сефарадската общност на Пиренейския полуостров и като дон Абрахам Сеньор[1] (от името на първия еврейски патриарх Авраам и уважителното обръщение "господин") е еврейски учен, тълкувател на Танах, държавен деятел и своеобразен екзиларх на Иберия.
Значима фигура в историята на сефарадите и юдаизма.
Биография
Първоначално е главен бирник на португалския крал Алфонсо V. След смъртта му, при неговия наследник Жоао II изпада в немилост и бяга при арагонския крал Фердинанд който е в лична уния и управлява и Кастилия заедно с Исабела Кастилска. От 1484 г. е министър на финансите на Фердинанд, но испанската инквизиция е по следите му. Остава на този пост до изгонването на евреите от Испания, като активно съдейства това да не се случи, но е безсилен и обезоръжен с аргументи пред кралската двойка от първия велик инквизитор Томас де Торквемада.
Напускайки Испания се установява в Неапол, но след превземането на града от френския крал Шарл VIII в 1495 г., заедно с детронирания крал Алфонсо II, бяга в Месина. След смъртта на Алфонсо през същата година Абрабанел се установява за постоянно на остров Корфу, а в 1496 г. - в малкия град Монополи провинция Апулия, където в тиха изолация се посвещава на работа по създаването на своите многобройни трудове.
През 1503 г. е призован от Венецианската република да разреши като арбитър спор между Венеция и Португалия. Абрабанел умира във Венецианското гето през 1508 г.
Абрабанел пише на еврейски език многобройните си книги на теологична тематика и с философско съдържание, включително и с коментари на всичките книги от Стария Завет, Мишна, трактатът Авот, философската книга на Маймонид «Море-Невухим» ("Ръководство за недоумение"). Много от коментарите и писанията на Абрабанел са преведени на латински.
Абрабанел има трима сина, Йехуда, Йосиф и Самуил. От тях, най-известен е Йехуда, наричан от италианците заради медицинската си професия Леон Медиго Хебрео. От съчиненията му с най-голяма популярност се ползвала книгата Dialoghi di amore, написана в духа на философията на Платон. Тя е издадена в Рим през 1535 г. и преведена на няколко езика.
Източници
Времеви показател на Исак Абрабанел в историята на юдаизма |
---|