Лелеги

Лелегите (Шаблон:Lang-el, Шаблон:Lang-lat) е народност, живяла, според гръцките предания, в Южната част на Балканския полуостров, островите в Егейско море и Мала Азия. Също, както техните съседи пеласгите, те не са говорили гръцки и се считат за пре-индогерманско население. По-късно древните гърци ги наричали отчасти ахейски гърци от Мала Азия. Ахейците, които говорили на индогермански език се заселват в територията им по-късно.

Вероятно името им идва от техния цар Лелекс. В "Илиада" са споменати само малоазийските лелеги, като съюзници на троянците. Живели са на остров Парос.

Литература

• H. Kiepert: Über den Volksstamm der Leleger. in: Monatsber. Bert. A had. 1861, S.114. (Той нарича лелегите като пра-населението, което е родствено с Илирийците и с Албанците)
• K. W. Deimling: Die Leleger. Leipzig 1862. (Herkunft im Südwesten Kleinasiens, die von dort nach Griechenland kamen <практически от гръцка гледна точка>)
• G. F. Unger: Hellas in Thessalien. in: Philologus. Supplement. II. Berlin 1863 ISSN 0031-7985, (прави от тях Финикийци)
• E. Curtius: Griechische Geschichte. Bd 1. Berlin 1878, Phaidon, Essen 1997. ISBN 3-88851-229-8, (дефинира един "Лелегийски" период при възникването на Егейската култура.)

Източници

• Омир, Илиада, (Hom. Il. 10.429)