Ваня Петкова: Разлика между версии
Ред 51: | Ред 51: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
[[Дипломати откриха къща-музей на поетесата Ваня Петкова в Езерово]] |
|||
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
Версия от 14:11, 11 юли 2012
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учила в | Софийски университет |
Награди | Георги Джагаров (литературна награда) (2005) |
Семейство | |
Деца | Оля Ал-Ахмед |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски език, украински, арабски език, арменски, сръбски и испански език. Член на Съюза на българските писатели, Член на Съюза на българските преводачи и Член на Съюза на българските журналисти.
Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийски университет. През 1974-75 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт]]“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969-70 година. През 1968 под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 — „Солени ветрове“,
- 1967 — „Куршуми в пясъка“,
- 1967 — „Привличане“,
- 1967 — „Грешница“,
- 1968 - "Нунче, внучката на дядо Качи"
- 1970 — „Предсказание“,
- 1972 — „Черната гълъбица“,
- 1973 — „Кестенова любов“,
- 1973 - "Оли, Оли, Охлювче"
- 1976 — „Обратна река“,
- 1979 — „Обет за мълчание“,
- 1980 — „Venceremos" - Лирически есета за Куба,
- 1980 — „Синята книга“,
- 1981 — „Триптих“,
- 1984 — „Гръм“,
- 1984 — „Цигански романс“,
- 1988 — „Земетресение“,
- 1989 — „Прощаване“,
- 2005 — „Страсти“, ISBN 95489548023
- 2006 – „Грешница - 1” – римейк
- 2008 – „Грешница – 2” - римейк
- 2009 - "Пиратски стихове " - посветена на любимия й внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 - "Златната ябълка"-последен превод от украински,любовна лирика.
- 2010 - “Арменска песен” на Ваня Петкова - на два езика. Излезе нова стихосбирка на Ваня Петкова. “Арменска песен” се появи в двуезично издание с марката на “Демакс” и съдействието на Арменското посолство. Премиерата бе на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата преводачката Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, оформлението е на 14-годишния внук на Ваня Петкова - Юсеф.
Една от основните забележителности на село Езерово (Област Пловдив) в Родопите е - къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За Къщата-музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата, известната преводачка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос в културният живот на селото и в региона.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“ , "Златната ябълка" и “Арменска песен”.[2] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Дъщеря на Ваня Петкова е преводачката от руски, английски и арабски език и PR - Оля Ал-Ахмед.
Източници
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009
- ↑ Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова, в-к „Стандарт“, 28 април 2009