Северен отряд: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
|тип= |
|тип= |
||
|роля= |
|роля= |
||
|размер=14861 |
|размер=14861 войника |
||
|командна_структура= |
|командна_структура= |
||
|гарнизон= |
|гарнизон= [[Видин]] |
||
|гарнизон_етикет= |
|гарнизон_етикет= |
||
|прякор= |
|прякор= |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
|екипировка= |
|екипировка= |
||
|екипировка_етикет= |
|екипировка_етикет= |
||
|битки= [[Обсада на Видин (1885)]], [[Боеве при Акчар]] |
|||
|битки= |
|||
|годишнини= |
|годишнини= |
||
|награди= |
|награди= |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
}} |
}} |
||
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин. |
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов]]. |
|||
⚫ | |||
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка: |
|||
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв. |
|||
⚫ | |||
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението [[Брегово]]-[[Видин]]. |
|||
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г., като включва Кулския участък, Белоградчишкия участък, Видинския крепостен участък, [[Летящ отряд]], Главен резерв. Общо в състава му влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия. Разформирован е с Указ №40 от 1886 г. |
|||
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]]. |
|||
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола]]. |
|||
* Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. [[Чипровница]]-[[Петрохански проход]]. |
|||
* два катера на Дунавската речна флотилия. |
|||
⚫ | Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 122</ref> Разполага се в района на [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]]. |
||
⚫ | Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци. |
||
⚫ | |||
=== Главен резерв === |
|||
⚫ | Главният резерв на отряда е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 122</ref> |
||
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Летящият отряд се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци. |
||
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия. |
|||
След края на [[Сръбско-българска война]] Северния отряд е разформирован е с Указ №40 от 1886 г. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* '''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство |
* '''Христов''', '''Х.''' и др., ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство |
||
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
||
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО |
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО |
||
* '''Съединението 1885 г.''', '''С.''', 1985, с. 185 |
|||
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
||
Версия от 17:14, 28 юли 2012
Северен отряд | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 ноември 1885 - 1886 |
Държава | България |
Размер | 14861 войника |
Гарнизон/щаб | Видин |
Битки/войни | Обсада на Видин (1885), Боеве при Акчар |
Командири | |
капитан | Атанас Узунов |
Северният отряд е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.
Северен отряд
Формиране
Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.
Състав
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:
- Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
- Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението Брегово-Видин.
- Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. Шишенци-с. Раковица.
- Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. Раковица-с. Чипровница и прохода Свети Никола.
- Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. Чипровница-Петрохански проход.
- два катера на Дунавската речна флотилия.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското опълчение.[1] Разполага се в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).[2] Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.
След края на Сръбско-българска война Северния отряд е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.
Бележки
Източници
- Христов, Х. и др., Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185