Елизабет Вителсбах: Разлика между версии

Елизабет Вителсбах
	Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим
Родена	около 1227 Ландсхут, Бавария
Починала	9 октомври 1273 Тирол
Погребана	Австрия
Религия	християнство
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Ото II (Бавария)
Майка	Агнес фон Брауншвайг
Братя/сестри	Хайнрих XIII (Бавария); Лудвиг II Строги
Съпруг	Конрад IV (1 септември 1246); Майнхард II (1258)
Деца	Конрадин; Хайнрих; Елизабета Тиролска; Ото III
	Елизабет Вителсбах в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 00:59, 20 август 2012

Елизабет Вителсбах (* около 1227, Ландсхут, † 9 октомври 1273, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот

Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах (1206–1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201–1267) от фамилията Велфи.

Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от малария. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.

Потомство

Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Херцогство Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 }}
-'''Елизабет Вителсбах''' (около 1227, Ландсхут  – 9 октомври 1273, Тирол) е кралица на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II, херцог на Каринтия|Майнхарт II]] е графиня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).
+'''Елизабет Вителсбах''' (* около 1227, Ландсхут, † 9 октомври 1273, Тирол) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).
 ==Ранен живот==
-Елизабет е най-голямата дъщеря на [[Ото II Вителсбах]], херцог на [[Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]].
+Елизабет е най-голямата дъщеря на [[Ото II (Бавария)|Ото II Вителсбах]] (1206–1253), [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], и [[Агнес фон Брауншвайг]] (1201–1267) от фамилията [[Велфи]].
-Баща й е поддръжник на [[Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. в родния й [[Ландсхут]] и превръща династията Вителсбах в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - [[Конрадин]] (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
+Баща й е поддръжник на [[Фридрих II]], император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията [[Хоенщауфен]] – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във [[Фобург на Дунав]] и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - [[Конрадин]] (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
 ==Бракове и смърт==
-Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й император Конрад IV умира от [[малария]] 4 год. по-късно. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
+Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от [[малария]]. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
-години по-късно, през 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
+През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
 ==Потомство==
-Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабет Тиролска|Елизабет]] (1262-1313), става съпруга на [[Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Австрия#Средновековие|Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I, маркграф на Майсен|Фридрих I]], маркграф на Майсен. Синът й [[Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - [[Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] и [[Полша]].
+Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът й [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].
 [[Категория:Сицилиански кралици]]