Харалд Хардрада: Разлика между версии
в сагите? източник? |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Харалд Сигурдсон е роден през [[1015]]. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал [[Улаф II]], син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу [[Кнут Велики]] при [[Стиклеста]] през [[1030]], когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През [[1031]] те пристигат в [[Киевска Рус]] и постъпват на служба при великия княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]]. |
Харалд Сигурдсон е роден през [[1015]]. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал [[Улаф II]], син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу [[Кнут Велики]] при [[Стиклеста]] през [[1030]], когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През [[1031]] те пристигат в [[Киевска Рус]] и постъпват на служба при великия княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]]. |
||
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за [[Константинопол]], където са наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. При войната срещу Цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] е съсипана от служещите на нашественика [[нормани]] командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга Харалд Хардрад величан в сагитe като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години Харалд се връща в [[Киев]], където се жени за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав Мъдри]]. |
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за [[Константинопол]], където са наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. При войната срещу Цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] е съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга Харалд Хардрад величан в {{източник|сагитe}} като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години Харалд се връща в [[Киев]], където се жени за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав Мъдри]]. |
||
През [[1045]] Харалд Сигурдсон се връща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави. |
През [[1045]] Харалд Сигурдсон се връща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави. |
Версия от 10:36, 13 май 2013
Харалд III Harald III Hardråde | |
крал на Норвегия | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тронхейм, Норвегия |
Религия | християнство |
Работил във | Варяжка тагма (1033 – 1042) |
Семейство | |
Братя/сестри | Олаф II |
Съпруга | Елисавета Ярославна (1045 – 25 септември 1066) |
Деца | Магнус II Олаф III |
Харалд III в Общомедия |
Харалд III Сигурдсон, наричан и Харалд Хардроде (на норвежки Harald III или Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.
Биография
Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II, син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри.
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия. При войната срещу Цар Петър Делян, в която Византия повторно успява да установи господството си в 1041г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при Острово, a старата Самуилова столица Преспа е съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харалд Хардрад величан в сагитe[източник?] като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години Харалд се връща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.
През 1045 Харалд Сигурдсон се връща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.
През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.
Харалд III е наследен от синовете си Магнус II и Улаф III.
Източници
- Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
- Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
- Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I | → | крал на Норвегия (1046 – 1066) | → | Магнус II Олаф III |