Добри Христов

Добри Христов
български композитор
Роден	26 декември 1875 г.(1875-12-26) Варна, България
Починал	23 януари 1941 г. (на 65 г.) София, България
Религия	православие
Учил в	Пражка консерватория
Добри Христов в Общомедия

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение български композитори.

Биография

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година, 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури които преписва, и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. Като вижда големият интерес на Добри към музиката неговият съсед му подарява цигулка. Продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатяват Христов с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към фолклора.

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.

Творчество

Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от "най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература", Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939). Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват '„Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или от „Общодостъпна” литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.

В памет на Добри Христов

• Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
• Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обращение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.

Източници

• Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. – София: Изд. на БАН, 1967 г. 370 с.
• Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. – София: Изд. на БАН, 1970 г. 370 с.
• Милко Димитров- Добри Христов и Варна. – Варна, 1987.
• Венелин Кръстев. Добри Христов. – София: Наука и изкуство, 1975.
• Венелин Кръстев. Профили. – София: Музика, 1976.
• Венелин Кръстев — Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977.

Външни препратки

• Япова, Кристина - „Добри Христов за църковната музика“ - Литернет
• Добри Христов - на сайта на Съюза на българските композитори