Елизабет Вителсбах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| наставка = а
| наставка = а
| роден-дата = около 1227
| роден-дата = около 1227
| роден-място = [[Ландсхут]], [[Бавария]]
| роден-място = в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], [[Бавария]]
| починал-дата = [[9 октомври]] [[1273]]
| починал-дата = [[9 октомври]] [[1273]]
| починал-място = [[Тирол]]
| починал-място = замък [[Грайфенбург]] [[Тирол]]
| починал-години = около 46
| починал-години = около 46
}}
}}
⚫
'''Елизабет Вителсбах''' ({{lang-de|Elisabeth von Bayern}}, * около [[1227]] в [[Траусниц|замък Траусниц]], [[Ландсхут]], † [[9 октомври]] [[1273]] в замък [[Грайфенбург]], [[Тирол]]) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).

⚫
'''Елизабет Вителсбах''' (* около 1227, Ландсхут, † 9 октомври 1273, Тирол) от династията [[Вителсбахи]] е [[кралица]] на [[Свещената Римска империя]] (септември 1246 – май 1254), [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (септември 1246 – май 1254) и [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (1250 – май 1254) като съпруга на император [[Конрад IV]]. Чрез втория си брак с [[Майнхарт II]] херцог на [[Каринтия]], е [[граф]]иня на [[Гориция (провинция)|Гориция]] и [[Тирол]] (1259 – 1273).


==Ранен живот==
==Ранен живот==
Ред 19: Ред 18:


==Бракове и смърт==
==Бракове и смърт==
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от [[малария]]. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от [[дизентерия]] през 1250 година, докато е във война срещу папа [[Инокентий IV]] и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от [[малария]]. [[Свещената Римска империя|Германската корона]] трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ [[Конрадин]] от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на [[Йерусалим]], [[Кралство Сицилия|Сицилия]] (по-късно узурпирана от чичо му [[Манфред]]) и [[Швабия]].


През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род [[Майнхардини]], граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
Ред 25: Ред 24:
==Потомство==
==Потомство==
Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът й [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].
Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – [[Елизабета Тиролска|Елизабета]] (1262-1313), става съпруга на [[Албрехт I (Германия)|Алберт I Хабсбургски]], херцог на [[Херцогство Австрия]] и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на [[Фридрих I (Майсен)|Фридрих I]], [[Маркграфство Майсен|маркграф на Майсен]]. Синът й [[Ото III (Каринтия)|Ото III]] става граф на Гориция и Тирол и херцог на [[Каринтия]], а друг неин син - [[Хайнрих (Бохемия)|Хайнрих VI]], става крал на [[Бохемия]] (1307-1310) и [[Полша]].

== Източници ==
<references />
Literatur[Bearbeiten]
* Elke Goez: ''Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol''. In: Karl-Heinz Rueß (Hrsg.): Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
* Marita A. Panzer: ''Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie''. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.

== Външни препратки ==
{{commonscat|Elisabeth von Bayern (1227–1273)|Elisabeth of Bavaria}}
*{{cite web |last=Marek |first=Miroslav |url=http://genealogy.euweb.cz/wittel/wittel1.html#EO2 |title= A listing of descendants of the Wittelsbach family |publisher=[http://genealogy.euweb.cz Genealogy.EU]}}


[[Категория:Сицилиански кралици]]
[[Категория:Сицилиански кралици]]
[[Категория:Крале на Йерусалим‎]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Вителсбахи]]
[[Категория:Хоенщауфен]]
[[Категория:Хоенщауфен]]
[[Категория:Майнхардини]]
[[Категория:Жени]]
[[Категория:Жени]]

Версия от 07:55, 25 март 2014

Елизабет Вителсбах
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим
Родена
около 1227
Починала
ПогребанаАвстрия
Религияхристиянство
Семейство
РодВителсбахи
БащаОто II (Бавария)
МайкаАгнес фон Брауншвайг
Братя/сестриХайнрих XIII (Бавария)
Лудвиг II Строги
СъпругКонрад IV (1 септември 1246)
Майнхард II (1258)
ДецаКонрадин
Хайнрих
Елизабета Тиролска
Ото III
Елизабет Вителсбах в Общомедия

Елизабет Вителсбах (Шаблон:Lang-de, * около 1227 в замък Траусниц, Ландсхут, † 9 октомври 1273 в замък Грайфенбург, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).

Ранен живот

Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах (1206–1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201–1267) от фамилията Велфи.

Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.

Бракове и смърт

Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от малария. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва син ѝ Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.

През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.

Потомство

Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Херцогство Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.

Източници

Literatur[Bearbeiten]

  • Elke Goez: Elisabeth von Bayern, Gemahlin Konrads IV. und Meinhardts II. von Görz-Tirol. In: Karl-Heinz Rueß (Hrsg.): Frauen der Staufer (= Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst. Band 25). Gesellschaft für staufische Geschichte, Göppingen 2006, ISBN 3-929776-16-2, S. 151–170.
  • Marita A. Panzer: Wittelsbacherinnen. Fürstentöchter einer europäischen Dynastie. Pustet, Regensburg 2012, ISBN 978-3-7917-2419-5, S. 11–21.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Elisabeth of Bavaria.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елизабет_Вителсбах&oldid=6093249“.