Медресе: Разлика между версии
{{без източници}} |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Архитектура== |
==Архитектура== |
||
[[Картинка:MedresaVisoko.jpg|thumb|left|250px|Медресе "''Осман ефенди Реджович''" в град Високо, [[Босна и Херцеговина]]]] |
[[Картинка:MedresaVisoko.jpg|thumb|left|250px|Медресе "''Осман ефенди Реджович''" в град Високо, [[Босна и Херцеговина]]]] |
||
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето "''Фарджек''" в [[Бухара]] от [[10 век]], |
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето "''Фарджек''" в [[Бухара]] от [[10 век]], незапазено; "''Низамие''" в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето "''Ан-Нурия ал-Кубра''" в [[Дамаск]] от [[12 век]], "''Мустансирия''" в [[Багдад]] от [[13 век]] ), от [[13 век|13]]-[[14 век]] - в Северна [[Африка]] (медресето "''Сафарин''" във [[Фес]] от [[13 век]] и "''Хасана''" в [[Кайро]] от [[14 век]]). |
||
Обикновено сградите на медресетата представляват едно или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство |
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "''Бу-Инания''" във [[Фес]] (от [[14 век]]), "''Улугбек''" в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и "''Мири-Араб''" в [[Бухара]] (от [[16 век]]). |
||
[[Категория:Ислям]] |
[[Категория:Ислям]] |
||
Версия от 13:41, 4 май 2014
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Медресе (арабски:مدرسة мадраса, буквално "място, където се учи") - мюсюлманско средно или висше училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища - мектеби, а също така и държавни служители в някои страни от Близкия Изток.
История
Медресетата се разпространяват през 9-13 век в страните, където преобладаващата част от населенето изповядва исляма, а също така и в някои райони на Дореволюционна Русия (Бухара, Самарканд, Казан, Уфа и други). Обикновено медресета се откриват към големите джамии. В учебната програма на медресетата влизат арабски език, теологически, юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
Образователна система
Във връзка с реорганизацията на образователната система през 1960-те в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:
- със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
- от религиозен тип, в които основния предмет е четенето на Корана, и които подготвят мюсюлмански духовници.
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовни действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на Корана е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в университет.
Архитектура
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през 10-12 век (медресето "Фарджек" в Бухара от 10 век, незапазено; "Низамие" в Харгирда, Иран от 12 век). През 12-13 век медресета започват да се строят и в Близкия изток (медресето "Ан-Нурия ал-Кубра" в Дамаск от 12 век, "Мустансирия" в Багдад от 13 век ), от 13-14 век - в Северна Африка (медресето "Сафарин" във Фес от 13 век и "Хасана" в Кайро от 14 век).
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор джамия и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В Средна Азия джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в Сирия и Египет те заемат откритото пространство в двора. В Мала Азия дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "Бу-Инания" във Фес (от 14 век), "Улугбек" в Самарканд (от 15 век) и "Мири-Араб" в Бухара (от 16 век).