Вършац: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
махам твърдения без източник |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
{{източник|Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.|2014|9|24}} |
{{източник|Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.|2014|9|24}} |
||
== Местен език == |
|||
{{източник|В града и околността му има много заселници от други народности още от времето на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Австрийска империя|Австрийската империя]] и [[Австро-Унгария]]. Вършечко е част и т.нар. [[Войводство Сърбия и Тамишки Банат]], като е център на ''Банатския военен край''. Банат е традиционно поселение на много българи от османско време - [[банатски българи]], за книжовния и културен живот на които е въведена и трета книжовна норма в българския език - [[банатска българска книжовна норма]].|2014|09|28}} |
|||
{{източник|В района на Вършечко и околността му, както и в отвъддунавско ''Смедеревско'' се говори т.нар. [[Смедеревско-вършецки говор]], който според изследователя на сръбските наречия и говори по времето на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]] [[Беньо Цонев]] - е [[Българска диалектология|български диалект]].|2014|09|28}} |
|||
{{източник|В контекста за характера на местния говор, следва да се отбележи обстоятелството, че Банат не е част от [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]], а до създаването на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] е част от [[Австро-Унгария]]. [[Павле Ивич]] причислява говора на т.нар. [[галиполски сърби]] към езиковото пространство на вършачкия местен говор.|2014|09|28}} |
|||
== Известни личности == |
== Известни личности == |
||
Вършац е родно място на: |
Вършац е родно място на: |
||
Версия от 14:17, 6 ноември 2014
Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.
| Вършац Вршац/Vršac | |
 | |
 Панорамен изглед към града | |
  Вършац | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Южнобанатски окръг |
| Община | Вършац |
| Площ | 198,5 km² |
| Надм. височина | 117 m |
| Население | 54 369 души (2002) |
| Пощенски код | 26300 |
| Телефонен код | 013 |
| Официален сайт | www.vrsac.org.rs |
| Вършац в Общомедия | |
 |
Вършац (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-ro, Шаблон:Lang-hu или Érsomlyó, Шаблон:Lang-de), или на книжовен български език Вършец[източник? (Поискан преди 3516 дни)], е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат.[източник? (Поискан преди 3512 дни)] Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат[източник? (Поискан преди 3512 дни)], без статут на окръжен център, макар че Вършац е естествен историко-географски център на Южен Банат.
Градът никога не е бил на почит и долюбван от централната сръбска, а преди югославска власт, поради и което винаги е имал и нисък административен статут.[източник? (Поискан преди 3516 дни)]
Известни личности
Вършац е родно място на:
- Георгий Емануел, генерал-лейтенант от Руската императорска армия и почетен член на Руската академия на науките
- Йован Стария Попович или Йован Попович Стария, който се води за създател на съвременната сръбска комедия и драма, повлиян от Молиер, и автор на редица емблематични произведения на славяносръбски език - Лъжа и паралъжа (1830); Покондирена тиква (1838); Твърдица или Кир Яна; Родолюбци, Зла жена и Белград някога и сега.
- Павле Йованович - най-големият сръбски художник;
- Димитрие Стоякович - премиер на Унгария.
Побратимени градове
Литература
- Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
- Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.