Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност
м форматиране: 2x нов ред, дв. интервал (ползвайки Advisor.js)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = '''Фридрих Шелинг''' {{Br}} (Friedrich Schelling)
| име = Фридрих Шелинг
| име-оригинал = Friedrich Schelling
| име-оригинал =
| категория = философ
| категория = философ
| описание =
| описание = германски философ
| портрет = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
| портрет = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място =
| роден-място = [[Леонберг]], [[Вюртемберг]]
| починал-място =
| починал-място = [[Бад Рагац]], [[Швейцария]]
| вложки = {{Личност/Философ
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = Германски философ
| регион =
| епоха =
| епоха =
| школа =
| школа = [[Германски идеализъм]]
| интереси =
| интереси =
| идеи =
| идеи =
Ред 24: Ред 24:


== Биография ==
== Биография ==

Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]].
Фридрих Шелинг е роден на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]].


Ред 33: Ред 32:
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121" />
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в [[Лудвиг Максимилиан университет|Университет „Лудвиг Максимилиан“]] в [[Мюнхен]], както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. <ref name="История на Мюнхен 120-121" />


Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др. Умира на [[20 август]] [[1854]] г. в [[Бад Рагац]], [[Швейцария]].


== Съчинения ==
== Съчинения ==

* ''"Философски писма за догматизма и критицизма"'' (1796)
* ''"Философски писма за догматизма и критицизма"'' (1796)
* ''"Идеи за една философия на природата"'' (1797)
* ''"Идеи за една философия на природата"'' (1797)
Ред 57: Ред 55:
<references />
<references />


[[Категория:Германски философи|Шелинг, Фридрих]]
{{DEFAULTSORT:Шелинг, Фридрих}}
[[Категория:Родени през 1775 година]]
[[Категория:Германски философи]]

Версия от 12:22, 26 март 2015

Фридрих Шелинг
Friedrich Schelling
германски философ

Роден
Починал
20 август 1854 г. (79 г.)

Религиялутеранство
Учил вТюбингенски университет
Лайпцигски университет
Философия
ШколаГермански идеализъм
Семейство
Подпис
Фридрих Шелинг в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография

Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения

  • "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
  • "Идеи за една философия на природата" (1797)
  • "За световната душа" (1798)
  • "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
  • "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
  • "Изложение на моята философска система" (1801)
  • "Бруно" (1802)
  • "Философия на изкуството" (1802-1805)
  • "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
  • "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
  • "Възрастите на света" (1811)
  • "Божествата на Самотраки" (1815)
  • "Основи на позитивната философия" (1832)
  • "Към история на модерната философия" (1833-1834)
  • "Философия на откровението" (1841-1842)
  • "Философия на митологията" (1842)

Източници

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.