Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|езиковеда академик Владимир Георгиев|други хора с това име|Владимир Георгиев{{!}}пояснителната страница}} |
{{друго значение|езиковеда академик Владимир Георгиев|други хора с това име|Владимир Георгиев{{!}}пояснителната страница}} |
||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Владимир Георгиев |
| име = Владимир Георгиев |
||
Ред 6: | Ред 5: | ||
| категория = филолог |
| категория = филолог |
||
| описание = български езиковед |
| описание = български езиковед |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Габаре]], [[България]] |
| роден-място = [[Габаре]], [[България]] |
Версия от 09:22, 7 април 2015
- Тази статия е за езиковеда академик Владимир Георгиев. За други хора с това име вижте пояснителната страница.
Владимир Георгиев | |
български езиковед | |
Роден |
3 февруари 1908 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Учил във | Виенски университет Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Филология |
Работил в | Софийски университет |
Семейство | |
Подпис |
Акад. Владимир Иванов Георгиев е български учен, езиковед и съставител на речници и енциклопедии. Главен редактор на сп. „Български език“ и на сп. „Балканско езикознание“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е и един от инициаторите за създаването на съвременния български правопис. През 1971-1986 участва в съставянето на три тома от „Български етимологичен речник“.
Биография
- Образование
- 1930 — завършва класическа филология в Софийски университет.
- 1933-34 година специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат;
- 1939–1940 — специализации в университетите в Берлин и Флоренция
- 1946–1947 — специализация в Париж.
- Кариера
- 1931–1941 — асистент в Софийски университет,
- 1936–1945 — доцент,
- от 1945 — професор,
- 1947–1948 — декан на Историко-филологическия факултет
- 1948–1951 — заместник-ректор
- 1948–1974 — ръководител Катедра по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ
- 1951–1956 — ректор на СУ
- 1951–1957 — директор на Института за български език при БАН (1951-1957),
- от 1952 — академик,
- 1956–1963 — секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН
- 1959–1972 — заместник-председател на БАН,
- 1962–1969 — главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“,
- от 1972 — директор на Единния център по език и литература
- 1974 — главен редактор на енциклопедия „България А-Я“
- 1978 — главен редактор на енциклопедия „България“, том 1.
- Членства и председателства
- Международен комитет на славистите (председател 1958-1963; заместник председател от 1963)
- Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
- Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965-1967; почетен председател от 1967).
- Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
- Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
- Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968).
- Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).
Трудове
- 1932 — „Индоевропейските гутурали“ (монография)
- 1941–1945 — „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома)
- 1957 — „Тракийският език“ (монография)
- 1958 — „Въпроси на българската етимология“ (монография)
- 1958 — „Увод в езикознанието“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
- 1958 — „Изследвания по сравнително-историческо езикознание“ (монография на руски)
- 1959 — „Езикознание“ (учебник в съавторство с Иван Дуриданов)
- 1960 — „Българска етимология и ономастика“ (монография)
- 1964 — „Вокалната система в развоя на славянските езици“ (монография)
- 1966 — „Увод в историята на индоевропейските езици“ (монография на италиански)
- 1969 — „Основни проблеми на славянската диахронна морфология“ (монография)
- 1977 — „Траките и техният език“ (монография)
Източници
|