Оструша: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 43: Ред 43:
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200067.html Интересни снимки от „Оструша“ от ''encyclopedia.bg'']
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/200067.html Интересни снимки от „Оструша“ от ''encyclopedia.bg'']


== Източници ==

<references />


[[Категория:Тракийски светилища]]
[[Категория:Тракийски светилища]]

Версия от 08:40, 18 август 2015

Оструша
Изображение на женско лице в централната камера на могилата
Изображение на женско лице в централната камера на могилата
Местоположение
42.6901° с. ш. 25.3512° и. д.
Оструша
Местоположение в България Област Стара Загора
Страна България
ОбластОбласт Стара Загора
Археология
ВидМогила
ПериодIV век пр.н.е. - IV век
ЕпохаАнтичност
Оструша в Общомедия
Изглед към централна камера

Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила край гр.Шипка (Област Стара Загора) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.Георги Китов. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели (заедно с Голяма Косматка и Шушманец).

Описание и особености

Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.

В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.[1]

Археологическо проучване

На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 кв.м. Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.

От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред.

Вижте също

Външни препратки

Източници

  1. Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43

Шаблон:История-българия-мъниче