Тодор Страшимиров: Разлика между версии
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
||
[[Категория:Български социалисти]] |
[[Категория:Български социалисти]] |
||
[[Категория:Български комунисти до 1944]] |
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
||
[[Категория:Български политици от Македония]] |
[[Категория:Български политици от Македония]] |
||
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
Версия от 18:30, 13 септември 2015
Тодор Страшимиров | |
български политик | |
Роден |
28 февруари 1880 г.
|
---|---|
Починал | 17 февруари 1925 г.
|
Народен представител в: XXI ОНС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Антон Страшимиров Димитър Страшимиров |
Тодор Тодоров Страшимиров е политик от БРСДП, по-късно — от БРСДП (ш.с.), а от 1920 - от БКП.
Биография
Роден е във Варна, брат е на Антон Страшимиров. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на "широките социалисти". Заради участие в освиркването на Фердинанд I през 1907 е изключен от университета. Завършва право в Швейцария. След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920, заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Александър Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание. През ноември 1923 е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор Никола Милев от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, Харалампи Стоянов.[1]
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 219.