Милан Обренович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Категория:Монарси на Сърбия]] |
[[Категория:Монарси на Сърбия]] |
||
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 |
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]] |
||
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:Великосръбска идеология]] |
[[Категория:Великосръбска идеология]] |
||
Версия от 00:38, 19 ноември 2015
| Крал Милан Обренович Милан Обреновић | |
| Сръбски крал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Крушедолски манастир, Сърбия |
| Религия | Сръбска православна църква православие |
| Награди | Свети Сава |
| Семейство | |
| Род | Обреновичи |
| Майка | Мария Обренович |
| Деца | Александър Обренович Георги Обренович Александър Обренович |
| Подпис |  |
| Крал Милан Обренович в Общомедия | |
Милан I Обренович (Шаблон:Lang-sr) е сръбски княз (1868-1882) и по-късно крал (1882-1889).
През 1876 г. в съюз с Черна гора води война срещу Турция. Главнокомандващ на Сръбската армия, която се включва в Руско-турската война (1877-1878). По силата на Берлинския договор, Събия получава статут на независима държава.
През 1881 г. сключва таен съюзнически договор с Австро-Унгария, в резултат от което е засилено австрийското влияние в Сърбия. Според договора Австро-Унгария трябва да помага на сърбите да завоюват Македония.
Подтикван от австрийците и собствените си експанзионистични стремежи, Милан се обявява против Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и нахлува в българската територия, предизвиквайки Сръбско-българската война, която завършва с неуспех за Сърбия.
Милан Обренович абдикира на 9 януари 1889 г. заради предизвиканото недоволство срещу него поради изгубената война и политическото разклащане на Сърбия след нея.
| Михаил Обренович | → | княз на Сърбия (1868 – 1882) | → | … |
| … | → | крал на Сърбия (1882 – 1889) | → | Александър I |