Владимир Попанастасов: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
'''Владимир Попанастасов Кръстев''' с псевдоними '''Пепо''', '''Вл. Ястребов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77, 107</ref> |
'''Владимир Попанастасов Кръстев''' с псевдоними '''Пепо''', '''Вл. Ястребов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77, 107</ref> е [[българи|български]] [[поет]], [[юрист]] и [[офицер]] от [[Македония (област)|Македония]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 08:24, 20 януари 2016
Владимир Попанастасов | |
български поет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Анастас Стойчев |
Владимир Попанастасов в Общомедия |
Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов[1] е български поет, юрист и офицер от Македония.
Биография
Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25-и пехотен драгомански полк[2] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.
Творчество
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македоно-одрински преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[3]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.77, 107
- ↑ Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913): Владимир Попатанасов
- ↑ Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.