Токата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:00, 4 февруари 2016

Токата (Шаблон:Lang-de, произхожда от италианското toccare „да докосна”) е виртуозна музикална пиеса, типична за клавирните инструменти или струнните инструменти (от типа на лютня и китара), включваща бързи моменти. Най-известните токати днес са на Йохан Себастиан Бах и токатата от встъплението на операта „Орфей” на Клаудио Монтеверди.

Формата възниква първоначално през късния Ренесанс в Северна Италия. Няколко публикации в последното десетилетие на 16. век включват и токати. Композитори, писали такива през тази епоха, са Джироламо Дирута, Адриано Банкиери, Клаудио Меруло, Андреа Габриели и Джовани Габриели. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. Ханс Лео Ханслер, ученик на Габриели, пренася формата в Германия.

Бароковата токата е създадена от Джироламо Фрескобалди. Формата се развива от Йохан Пахелбел, Микеланджело Роси, Йохан Якоб Фробергер, Ян Питерсзоон Свеелинк, Алесандро Скарлати, Дитрих Букстехуде. Йохан Себастиан Бах сътворява множество токати за орган и клавесин, сред които най-популярна е „Токата и фуга” BWV 565.

След Бароковата епоха токати се сътворяват все по-рядко. Въпреки това забележителни образци за пиано-токати създават Роберт Шуман и Франц Лист. В епохата на Романтизма оркестрови токати пишат Шарл-Мари Уидор, Луи Верн. През 20. век автори на такива са Арам Хачатурян, Сергей Прокофиев, Морис Равел, Клод Дебюси, Киакорсу Шапурджи Сорабджи и др.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Токата''' ({{lang-de|Toccata}}, произхожда от [[италиански език|италианското]] ''toccare'' „да докосна”) е виртуозна музикална пиеса, типична за клавирните инструменти или струнните инструменти (от типа на лютня и китара), включваща бързи моменти. Най-известните токати днес са на [[Йохан Себастиан Бах]] и токатата от встъплението на операта „[[Орфей]]” на [[Клаудио Монтеверди]].
-Формата възниква първоначално през късния [[Ренесанс]] в Северна [[Италия]]. Няколко публикации в последното десетилетие на 16. век включват и токати. Композитори, писали такива през тази епоха, са [[Джироламо Дирута]], [[Адриано Банкиери]], [[Клаудио Меруло]], [[Андреа Габриели]] и [[Джовани Габриели]]. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. [[Ханс Лео Ханслер]], ученик на Габриели пренася формата в [[Германия]].
+Формата възниква първоначално през късния [[Ренесанс]] в Северна [[Италия]]. Няколко публикации в последното десетилетие на 16. век включват и токати. Композитори, писали такива през тази епоха, са [[Джироламо Дирута]], [[Адриано Банкиери]], [[Клаудио Меруло]], [[Андреа Габриели]] и [[Джовани Габриели]]. В тези композиции за клавесин едната ръка свири брилянтни каскадни пасажи, а другата акомпанира. [[Ханс Лео Ханслер]], ученик на Габриели, пренася формата в [[Германия]].
 [[Барок]]овата токата е създадена от [[Джироламо Фрескобалди]]. Формата се развива от [[Йохан Пахелбел]], [[Микеланджело Роси]], [[Йохан Якоб Фробергер]], [[Ян Питерсзоон Свеелинк]], [[Алесандро Скарлати]], [[Дитрих Букстехуде]]. [[Йохан Себастиан Бах]] сътворява множество токати за [[орган (музика)|орган]] и [[клавесин]], сред които най-популярна е „Токата и фуга” [[BWV|''BWV'']] ''565''.