Първо сръбско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; инфокаре, дефиниция |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военен конфликт |
|||
| ⚫ | |||
| конфликт = [[Сръбска революция]] |
|||
{{История на сърбите}} |
|||
| картинка = Orasac 1804.jpg |
|||
'''Първото въстание в Белградския пашалък''' или '''Първото сръбско въстание''' ({{lang-sr|Први српски устанак }} - според сръбската историография) е народна буна срещу османската власт, започнала в началото като бунт срещу своеволията на настанилите се в пашалъка четирима еничарски главатари, които предходно били на служба при [[Осман Пазвантоглу]]. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> |
|||
| ⚫ | |||
| период = 15 февруари 1804 – 7 октомври 1813 |
|||
| място = [[Смедеревски санджак]] |
|||
| резултат = Въстанието е потушено |
|||
| страна1 = {{flagicon image|FLAG_Topola.gif}} [[Сръбска революция|Сръбски въстаници]] |
|||
| страна2 = {{Османска империя}} |
|||
| командир1 = [[Караджордже Петрович]] |
|||
| командир2 = [[Хуршид паша]] |
|||
}} |
|||
'''Първото сръбско въстание''' ({{lang-sr|Први српски устанак}}) е [[въстание]] на [[сърби]]те в [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]], продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на [[Сръбска революция|Сръбската революция]]. |
|||
Бунтовните действия продължават от 14 февруари 1804 г. - до 7 октомври 1813 г., и като цяло следва да бъдат разглеждани и разбирани в контекста на събитията по това време в [[Европа]] и [[Османската империя]], а именно - [[наполеоновите войни]] и предходно настъпилото още от края на [[18 век]] - [[кърджалийско време]]. <ref>[http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/srbnac1.html Сръбският национализъм: Балкански Пиемонт или Велика Сърбия]</ref> |
|||
Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима [[Еничари|еничарски]] дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на [[Осман Пазвантоглу]].<ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> |
|||
== Начало на бунта == |
|||
{{факт|[[Дахии]]те [[Аганлия]]та, [[Кючук Алия]], [[Мола Юсуф]] и [[Мехмед ага Фоча]] се настаняват в Белградския пашалък, идвайки от Видинския през 1801 г., след като убиват обичания от местните управител на пашалъка [[Хаджи Мустафа паша]]. Дахиите си поделят пашалъка на четири дяла и започват да се разпореждат в него като във [[феод]], като [[де факто]] го поставят под властта на Осман Пазвантоглу. [[Високата порта]], макар и недоволна от това положение, не била в състояние с каквото и да е да се противопостави на дахиите, които били подозирани, че само формално и външно, т.е. наужким демонстрират разрив в отношенията си с Осман Пазвантоглу, който портата намирала за много опасен държавен престъпник.|2015|11|23}} Това ново положение в пашалъка не допада на местните князе, които се събират на събрание, но са изненадани от бруталните действия на дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] - с цел да стрестнат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> |
|||
| ⚫ | Бунтовните действия продължават до 7 октомври 1813 година и протичат в контекста на обхваналите цяла Европа [[Наполеонови войни]] и срива на централната власт в Османската империя, известен като [[кърджалийство]].<ref>[http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/srbnac1.html Сръбският национализъм: Балкански Пиемонт или Велика Сърбия]</ref>{{неблагонадежден}} Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref> |
||
== Военни действия срещу въстаниците == |
|||
| ⚫ | Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref> |
||
| ⚫ | По време на Руско-турската война въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но малко след набързо сключения [[Букурещки договор (1812)]] Високата порта потушава въстанието. Основна роля за това изиграва новият сръбски водач [[Милош Обренович]], по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит водача на въстанието [[Караджордже Петрович]], а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор [[Махмуд II]] в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/52#textstart Поражението]</ref> |
||
== Замразяване на конфликта, край на въстанието и оценка == |
|||
| ⚫ | По време на |
||
Освен сърби във въстанието участват много [[българи]], особено от [[Поморавие]]то и [[Видин]]ско, но също и от [[Македония (област)|Македония]], като водилия преговорите с правителството Петър Ичко.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=57319 Българи – участници в Освобождението на Сърбия и Гърция]</ref> |
|||
[[File:Praviteljstvujušči sovjet serbski.JPG|мини|дясно|300п|Гербът на [[Трибалия]] е до този на Сърбия, и не случайно е изобразен на печата на ''Правителстващия съвет сръбски'' (1805–1813).]] |
|||
В действителност, това е народно въстание в което участват основно както [[сърби]], така и много [[българи]], особено от [[Поморавие]]то, вкл. и македонски такива, с какъвто произход е и първия сръбски дипломат Петър Ичко - родом от [[Катраница (дем Еордея)]].<ref>[http://literaturensviat.com/?p=57319 БЪЛГАРИ – УЧАСТНИЦИ В ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ]</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Вижте също == |
|||
* [[История на Белград]] |
|||
* [[Белградска област]] |
|||
* [[Средновековно кралство Сърбия]] |
|||
* [[Второ хабсбургско управление на Смедеревския санджак]] |
|||
* [[Свищовски договор]] |
|||
* [[Болгарска граматика]] |
|||
[[Категория:Първо сръбско въстание| ]] |
[[Категория:Първо сръбско въстание| ]] |
||
[[Категория:Кърджалийско време]] |
|||
Версия от 13:07, 29 февруари 2016
| Първо сръбско въстание | |||
| Сръбска революция | |||
 Обявяване на въстанието | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 15 февруари 1804 – 7 октомври 1813 | ||
| Място | Смедеревски санджак | ||
| Резултат | Въстанието е потушено | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Първо сръбско въстание в Общомедия | |||
Първото сръбско въстание (Шаблон:Lang-sr) е въстание на сърбите в Смедеревския санджак, продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на Сръбската революция.
Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима еничарски дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на Осман Пазвантоглу.[1] Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. сеч на князете с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. [2]
Бунтовните действия продължават до 7 октомври 1813 година и протичат в контекста на обхваналите цяла Европа Наполеонови войни и срива на централната власт в Османската империя, известен като кърджалийство.[3][неблагонадежден източник] Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата Руско-турска война (1806-1812), принуждава Портата да сключи посредством Петър Ичко, т.нар. Ичков мир с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. [4]
По време на Руско-турската война въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но малко след набързо сключения Букурещки договор (1812) Високата порта потушава въстанието. Основна роля за това изиграва новият сръбски водач Милош Обренович, по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит водача на въстанието Караджордже Петрович, а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор Махмуд II в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. [5]
Освен сърби във въстанието участват много българи, особено от Поморавието и Видинско, но също и от Македония, като водилия преговорите с правителството Петър Ичко.[6]