Митрю Аркумарев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Убити от комунистическия режим в България, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| |
| категория = революционер |
||
| портрет = ВТРО.jpg |
| портрет = ВТРО.jpg |
||
| px = 340 |
|||
| портрет-описание = Войводите [[Таню Николов]], [[Димо Николов]], Митрю Аркумарев, [[Рафаил Каракачанов]] и [[Стайко Запартов]] през 1922 г. |
| портрет-описание = Войводите [[Таню Николов]], [[Димо Николов]], Митрю Аркумарев, [[Рафаил Каракачанов]] и [[Стайко Запартов]] през 1922 г. |
||
| описание = български революционер |
| описание = български революционер |
||
| роден- |
| роден-място = [[Доганхисар]], [[Османска империя]] |
||
| роден-място = [[Доганхисар]], [[Османска Империя]] |
|||
| починал-дата = [[1944]] |
|||
| починал-място = [[Коматево]], [[България]] |
| починал-място = [[Коматево]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Ред 21: | Ред 18: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
{{СОРТКАТ: |
{{СОРТКАТ:Аркумарев, Митрю}} |
||
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
Версия от 21:04, 2 март 2016
Митрю Аркумарев | |
български революционер | |
Войводите Таню Николов, Димо Николов, Митрю Аркумарев, Рафаил Каракачанов и Стайко Запартов през 1922 г. | |
Роден |
1881 г.
|
---|---|
Починал | 1944 г.
|
Митрю Стаматов Аркумарев е е български революционер, войвода на Върховния комитет, ВМОРО и Вътрешната тракийска революционна организация.
Биография
Митрю Аркумарев е роден в село Доганхисар, Западна Тракия на 12 октомври 1881 г. Остава сирак и го отглеждат негови роднини. Присъдинява се към ВМОК, последователно към четите на Христо Арнаудов и Вълчо Антонов. През Балканската война Аркумарев, преминал вече във ВМОРО се включва като доброволец в МОО. По време на Междусъюзническия въоръжен конфликт, родната му къща е опожарена и семейството му бяга към пределите на България. По същото време той е четник в четата на Димитър Маджаров. Развитието на събитията принуждава Маджаров да раздели четата на две,като ръководството на едната част от четниците поверява на Митрю. Целта е да се пресече пътя на турците, пленили многобройно българско население с намерение да го прекарат срещу град Фере и там да го изтребят. С действията на двете чети, тези действия са осуетени. Когато Маджаров разпуска по-късно четата си в село Ятаджик той научава, че част от семейството му е избита от турците. За отмъщение той организира група четници и подпалва джамията в село Бадурен, където в този момент провеждат общо събрание местните турци. Всички затворени в джамията турци изгарят, а за това си деяние Аркомарев и предвожданата от него четници биват арестувани и дадени под съд от тогавашната българските власти. Обаче на самото съдебно заседание, сградата на съда е обградена от кавалерийски ескадрон, командван от войводата Таню Николов, който ултимативно нарежда на прокурора да освободи подсъдимите. При избухване на Първата световна война Аркумарев постъпва в редовете на българската армия, като служи в 40-ти пехотен Беломорски полк. Участва в боевете при завоя на река Черна и на кота 1050. След войната срещу него и други тракийски българи гръцките власти в град Гюмюрджина, който след войната е предаден на Гърция, инсцинират съдебен процес по обвинение в шпионаж в полза на България. Съдът ги осъжда на смърт. По стечение на обстоятелствата осъдените успяват да избягат в България.
На проведения на 25-ти май 1920 г. до село Химитли, Гюмюрджинска околия конгрес на български и турски делегати се оформя идеята за съвместна съпротива в Западна Тракия. Почти три години, от 1920 до 1922 г. Аркумарев е отново войвода на самостоятелна чета. По късно четата му се присидинява към Българо-турската вътрешна революционна организация. По цялата територия на Беломорска Тракия през есента на 1922 г и тървата половина на 1923 г. се водят сражения между четите на българо-турската ВТРО и части на редовната гръцка армия. След разцеплението на организацията той разпуска своята чета. Бившият вече войвода става настоятел и сътрудник на вестник „Бъдеще“, излизащ в Истанбул, който помества материали срещу гръцката окупация на Южна Македония и Беломорска Тракия. Семейството му се установява в село Цар Калоян, Пловдивско. В периода 1930-1940 г. той е привлечен за сътредник на българското армейско разузнаване. През 1941 г. след присъединяването на Западна Тракия към българската държава, той се мести в Дедеагач, а после в Гюмюрджина. След 9 септември 1944 г. пристига в Пловдив при семейството на сина си. Една седмица след връщането му е арестуван от новите власти и малко след това е разстрелян край село Коматево. По-късно е обявен за безследно изчезнал от комунистите.[1]