Каракачанско куче: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
MAKK Office (беседа | приноси)
40 редакции
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:


През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на Република България. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Породи селскостопански животни в България. 2006, Каталог, Авторски колектив. София, МЗХ-ИАСРЖ.</ref>
През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на Република България. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.<ref>Породи селскостопански животни в България. 2006, Каталог, Авторски колектив. София, МЗХ-ИАСРЖ.</ref>

⚫
== Вижте също ==
⚫
* [[Каракачани]]


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>


== Външни препратки ==
⚫
== Вижте също ==
{{Wikiquote-inline|Каракачанско куче}}
⚫
* [[Каракачани]]


{{Български породи кучета}}
{{Български породи кучета}}

Версия от 18:48, 12 април 2016

Каракачанско куче
Характеристики
Ръстмъжки: 63 см-75 см
женски: 60 см-69 см
Тегломъжки: 40-55 кг
женски: 30-45 кг.
Произход
Страна България
Класификация по МФК
Група2
Секция2.2
Стандартняма номер
Каракачанско куче в Общомедия

Каракачанското куче (Шаблон:Lang-en) е автохтонното овчарско куче на България. То е едно от най-старите кучета за охрана на стада селскостопански животни в Европа.

За породата

Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. След насилственото прекратяване на сезонните миграции в стадата в средата на ХХ век, породата е запазена благодарение на активното и използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, българи и българомохамедани, основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството. През периода след ликвидацията на големите овцевъдни кооперативи, и поголовното намаление на числеността на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада значително намалява и интересът към тази порода изчезва.

До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.

Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters[1], прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва кучета, които среща в Централни Родопи. Същият ги наименова „Каракачанско куче” поради факта, че е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на Балканите.

Първото по-обстойно обследване на аборигенната популация е извършено от д-р Т. Гайтанджиев през 40-те години на XX век.[2] На основата на него той изработва първия стандарт на породата. Поради ред бюрократични причини този стандарт не е приет и не се започва систематична селекционна работа с породата.

От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната [3]

Създадоха се обединения на любители на породата и започна по-системна развъдна работа. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на Каракачанското куче се учреди и развъдна асоциация – Международна Асоциация Каракачанско Куче (М.А.К.К.), с утвърден Стандарт на породата[4] и Правилник за селекция и развъждане.

Основен метод, приет от асоциацията е чистопородно линейно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.[5]

През 2005 г. Каракачанското куче е първата автохтонна българска порода призната от Държавната комисия по породи животни, към Министерство на земеделието и храните. В следствие е издаден сертификат № 10675/04.04.2006 г. на Патентно ведомство на Република България. Каракачанското куче е включено като автохтонна порода в каталог „Породи селскостопански животни в България”.[6]

Вижте също

Източници

  1. ↑ Peters H. B., 1938, Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.
  2. ↑ Гайтанджиев Т., 1948, Стандарт. Личен архив.
  3. ↑ Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria. PADS Newsleter 18
  4. ↑ Каракачанско куче - официален стандарт на породата
  5. ↑ Sponenberg P., Bixby D., 2007, Managing Breeds for a Secure Future: Strategies for Breeders and Breed Associations. The American Livestock Breeds Conservancy, Pittsboro.
  6. ↑ Породи селскостопански животни в България. 2006, Каталог, Авторски колектив. София, МЗХ-ИАСРЖ.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каракачанско_куче&oldid=7252669“.