Воница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Етолоакарнания, ползвайки HotCat |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
[[Категория:Градове в Гърция]] |
[[Категория:Градове в Гърция]] |
||
[[Категория:Акарнания]] |
[[Категория:Акарнания]] |
||
[[Категория:Етолоакарнания]] |
|||
[[Категория:Западна Гърция]] |
[[Категория:Западна Гърция]] |
Версия от 14:04, 13 октомври 2016
Воница Βόνιτσα | |
Изглед към венецианската крепост | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Акарнания |
Дем | Анакторио |
Географска област | Етолоакарнания |
Площ | 69,892 km²[1] |
Надм. височина | 0 m |
Население | 4703 души (2011) |
Воница в Общомедия |
Воница е градче в историческа Акарнания, на брега на амбракийския залив на Йонийско море.[2] Местоположението му е стратегическо, понеже позволява осъществяването на контрол от юг върху входа/изхода от залива. На срещуположния край на входа/изхода на залива се намира Превеза.
В античността в близост до мястото на съвременния град се е намирала древногръцката Анактория. Според някои трактовки на мястото му била Хераклея. Днешният град е средновековен, дълго време владян от венецианците посредством укрепената крепост над него.
Етимологията на името му е българска. Прониква видоизменено в съвременния гръцки език (димотики) от старобългарското Войница. С последното име градчето е записано и в руския Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон. [3] Наименованието на католическата, венецианска в миналото, епископия в градчето е Боница [4], вероятно видоизменено от българското Бойница.
Етимологията на името му отразява и владението в минало време на цяла Етолоакарнания от цар Симеон Велики, а после и от цар Стефан Душан. По времето на втория, а и през целия 14 век и 15 век, проникват през Етолоакарнания в Атика и Пелопонес т.нар. арванити.
Воница в историята на съвременна Гърция е известна като място на начало на въстанието срещу управлението на крал Отон I Гръцки, с което се слага края на т.нар. баварократия в кралство Гърция.
Източници
- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ http://www.akarnania.net/vonitsa/ ΒΟΝΙΤΣΑ ΑΙΤΩΛΟΑΚΑΡΝΑΝΙΑΣ
- ↑ Войница, Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон, Т. 7 (13), 1892
- ↑ Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana 2013 ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", p. 851