Ференц Деак: Разлика между версии
Нова страница: „{{Личност | име = Ференц Деак | категория = политик | описание = унгарски държ...“ |
|||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<references /> |
<references /> |
||
[[en:Ferenc Deák]] |
|||
{{СОРТКАТ:Деак}} |
{{СОРТКАТ:Деак}} |
||
[[Категория:Участници в Унгарската революция от 1848 – 1849 година]] |
[[Категория:Участници в Унгарската революция от 1848 – 1849 година]] |
||
Версия от 22:33, 31 октомври 2016
| Ференц Деак Deák Ferenc | |
| унгарски държавник | |
 Деак към 1869 година (портрет от Берталан Секели) | |
| Роден |
17 октомври 1803
|
|---|---|
| Починал | 28 януари 1876
|
| Погребан | Керепеши, Будапеща, Унгария |
| Националност |  Унгария |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Ференц Деак в Общомедия | |
Ференц Деак (Шаблон:Lang-hu) е унгарски държавник, един от създателите на Австро-Унгария.
Политическа биография
Ранна кариера
Ференц Деак произхожда от аристократичен род от западната унгарска област Зала, по това време част от Австрийската империя. Получава юридическо образование и работи като адвокат и нотариус до 1833 година, когато е избран за депутат в заседаващия в Пресбург унгарски парламент.[1] Към края на 30–те години се издига като един от лидерите на либералната партия, която се бори срещу унгарските консерватори и австрийските власти за освобождаване на селяните от крепостната зависимост, премахване на данъчните привилегии на благородниците, общо равенство пред закона и свобода на изразяването.[2] През 1843 година Деак отново е избран за депутат, но се отказва от мандата си заради кръвопролитие между свои избиратели и представители на клерикалната партия.[1] Макар и извън парламента, Деак упражнява силно влияние върху политиката в Унгария, успявайки да обедини либералите зад своята програма за политически реформи в навечерието на изборите през 1847 година.[2]
По време на Революцията от 1848 година
След революцията в Пеща през 1848 година Деак получава депутатски мандат и допринася за изработването на Мартенските закони, с които Унгария получава широко самоуправление и правителство, отговорно пред парламента. През април влиза в състава на правителството, оглавено от Лайош Батяни, като министър на правосъдието. Подава оставка същата есен, след като не успява да предотврати разрива между радикалните националисти, предвождани от Лайош Кошут, и австрийските власти. В последвалата война Деак е част от делегацията, която прави последен опит за помирение, но е отхвърлена от имперския фелдмаршал Виндишгрец през януари 1849 година. Оттегля се в имението си Кехида и не участва в последвалите събития, завършили с потушаването на революцията от войските на император Франц Йосиф.[2]
Начело на движението за конституционен компромис
Източници
- ↑ а б The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Том 7 (Cambridge University Press, 1910), с. 895–896. Посетен на 31.10.2016.
- ↑ а б в Révész, László. „Deák, Ferenc“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 1, с. 381-384. Посетен на 31.10.2016.