Разлика между версии на „Платонизъм“

Направо към навигацията Направо към търсенето
13 байта изтрити ,  преди 3 години
м
интервал преди запетая
м (форматиране: 2x А|А(Б))
м (интервал преди запетая)
'''Платонизмът''' е [[философия]]та на [[Платон]] и други философски доктрини, считани за нейни производни. Една от основните концепции на платонизма е теорията за формите или идеите, според която предметите в реалността са само несъвършено отражение на истинската си нематериална същност. В по-тесен смисъл терминът може да бъде използван като [[платонов реализъм]].
 
В по-тесен смисъл терминът може да означава учението на [[Платонов реализъм|Платоновия реализъм]] . Основната концепция на Платонизма е разликата между реалността, която е осезаема , но не е разбираема, и това, което е разбираемо, но недоловимо, за това разграничение [[Теория за формите]] е от съществено значение . Формите обикновено са описани в диалози като [[Федон]] , [[Симпозиум]] и [[Държавата (Платон)|Държавата]] като перфектни прототипи, на които предметите в ежедневието са несъвършени копия . В [[Държавата (Платон)|Държавата]] най-висшата форма се определя като [[Формата на доброто]], източникът на всички други форми. В [[Софист]]ика еднаквостта и различието на формите са изброени сред изконните " Велики видове " . През 3-ти век пр. н. е., Аркезилай прие [[Скептицизъм|Скептицизма]], който се превърна в основен принцип на училището до 90 г. пр. Хр , когато [[Антиох]] добавя стоици елементи , отхвърлени от скептицизма, започва периода, известен като Среден платонизъм. През 3-ти век сл. Хр. , [[Плотин]] добавя мистични елементи; така създава [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] . Платонизма има дълбок ефект върху "Западната мисъл" , и много Платонически понятия са приети от християнската църква, която разбира Платоническите форми като Божи мисли. [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] има голямо влияние върху Християнската мистика на Запад, "Свети Августин" и "Доктор на Католическата църква" поставят основите на Западната християнска мисъл.
 
==Философия==
'''''"'[Главкон:] '"Той е напълно буден."'''''
 
("Държавата" , Книга V, 475e-476d, превод G.M.A Grube)
 
Книга VI на [[Държавата (Платон)|Държавата]] идентифицира [[Формата на доброто]] като най-висшата форма, като причината за всички други идеи. Концепциите, получени от чувствата никога не могат да ни дадат знанието за истинската същност, т.е. за формите. То може да бъде получено само чрез активността на душата в самата себе си, независимо от неприятностите и смущения на чувствата; тоест, чрез упражняване на разума. [[Диалектика]]та, като инструмент в този процес, ни води до познаване на формите, а накрая и до най-висшата- [[Формата на доброто]], първата наука. По-късно Неоплатонизма, започвайки с [[Плотин]], отъждествява добрата държава с т.нар. трансцедентна, абсолютна държава. Една от първите е хипотезата на [[Парменид]] (137с-142а) .
 
===[[Платонова академия|Академията]]===
Платонизма първоначално се изразява в диалозите на [[Платон]], в които се използва фигурата на [[Сократ]] , за да се изложат някои доктрини, които могат или не могат да бъдат подобни на мисълта на Сократ, учителят на Платон. Платон предоставя неговите лекции в [[Платонова академия|Академията]], в произволен район, съдържащ свещена горичка извън стените на Атина. Училището продължава дейността си там дълго след смъртта на Платон. То е имало три периода: Стара, Близка и Нова академия. Главните фигури в Старата академия са племенника на Платон, който го наследява като ръководител на училището (до 339 г. пр.н.е.), и Хипократ (до 313 г. пр. Хр).
 
Около 266 г. пр. Хр, Аркезилай става ръководител на Академията. Тази фаза, е известна като Близката Академия, със силно подчертан академичен [[Скептицизъм]]. Тя се характеризира със своите атаки срещу стоиците и утвърждаването на сигурност, на истината и познанието ни за него. Новата академията започва с[[ Карнеад]] през 155 г. пр. Хр. Тя все още е до голяма степен скептична, отрича възможността на познаването на абсолютна истина. Вярва се, че както Аркезилай, така и Карнеад са поддържали на истински принципите на [[Платон]].
 
===Неоплатонизъм===
През 3-ти век , [[Плотин]] преработва системата на Платон, така създава Неоплатонизма, в който Близкия платонизъм се слива с [[мистицизъм]] . На върха стои Доброто , като източник на всички неща. Той генерира от себе си, като че ли от отражението на собственото си същество, причина , ума , - където се съдържа безкрайният склад за идеи. Световната душа и копието на ума се генерират и съдържат в него, като ума сам по себе си съществува, представлява органи, чието съществуване се съдържа в световната душа. Следователно природата е цяло, надарено с живот и душа. Душата е прикована към значението. Тя копнее да избяга от оковите на тялото и да се върне към първоначалния си източник. Силата на философската мисъл е да се издигне над причината в състояние на екстаз, когато това може да бъде видяно,или да издигне първичното същество,чиято причина не можем да знаем.Постигането на съюза с Доброто или с Бог е истинската функция на човешкото същество.
 
Последователят на Плотин - Порфирий разработва системата в съзнателно противопоставяне на Християнството. Платоновата академия е възстановена по времето на най-известният му глава- [[Прокъл (философ)|Прокъл]] (починал през 485 г.), известен като коментатор на писанията на Платон. Академията продължава дейността си, докато император Юстиниан не я затваря през 529 г.
С Ренесанса учените стават по-заинтересовани от самия Платон. През 16-ти, 17-ти век, както и 19-ти век в Англия, от идеите на Платон са повлияни много религиозни мислители. Православното протестантство в континентална Европа, обаче, не вярва естествената причина и често е било критично към Платонизма.
 
Християноплатонизма е термин, използван за обозначаване на дуализъм, в мненията на Платон и на Църквата (повлияна от Платонизма) , който гласи,че духът е добро, а материята -зло. Според Методистката църква, Християноплатонизма директно "противоречи на библейския запис на Бог повика всичко, и така създаде доброто. "
 
==Модерен Платонизъм==
43 088

редакции

Навигация