Бернард Болцано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бернард Болцано
чешки математик

Роден
Починал
18 декември 1848 г. (67 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Интереси Логика, епистемология, теология
Научна дейност
Област Математика
Бернард Болцано в Общомедия

Бернард Болцано (чешки: Bernard Placidus Johann Nepomuk Bolzano) е бохемски философ, математик и теолог с италиано-немски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Болцано е роден в Прага в семейство на набожни католици. Само той и още едно от дванадесетте им деца доживяват до зряла възраст. През 1796 влиза в Пражкия университет, където учи математика, философия и физика. Започва да изучава теология през 1800 и четири години по-късно става католически свещеник. През 1805 е назначен на новосъздаденото място по философия на религията. Активно се противопоставя на множество преподаватели и църковни лидери с идеите си за социалните вреди от войната и нейната непотребност. Заради нежеланието да се откаже от тези си идеи Болцано е изгонен от университета през 1819 г. Той се уединява в провинцията, където се посвещава на своите трудове на социална, религиозна, философска и математическа тематика. Въпреки, че му е забранено да публикува в популярни списания след напускането му на университета, той продължава да развива и публикува своите идеи самостоятелно или в малко известни източноевропейски издания. През 1842 Болцано се връща в Прага, където умира през 1848.

Заслуги[редактиране | редактиране на кода]

В математиката е известен с теоремата Болцано-Вайерщрас, с Парадокси на безкрайността (Paradoxien des Unendlichen, издадена посмъртно през 1851 г.), с въвеждането на понятието за актуална безкрайност, както и с теорията си за реалните числа, различна от тези на Дедекинд, Вайерщрас, Мерай и Кантор (Reine Zahlenlehre, ръкопис от 30-те години на ХIХ век, публикуван през 1976 г.). Реалните числа на Болцано са сходни с поредиците на рационалните числа. Като логик, Болцано е предшественик на Тарски и Карнап по отношение на техните семантични дефиниции за логическата истина и логическата изводимост (Ableitbarkeit), както и в това, че въвежда понятие за следствие (Abfolge), което съответства на понятието на Генцен. Освен това, Болцано въвежда ново понятие за аналитичност, в чиято основа стои операцията на заместването, или още методът на вариацията, на представите (Vorstellungen), който е негово откритие и се обсъжда широко от логиците от Лукашьевич (1913) до Бар-Хилел и Ван Бентем. Методът се състои в заместването на представите или на компонентите на пропозициите (Sätze): като ги заместваме, ние получаваме истинни и погрешни варианти на оригиналната пропозиция и така установяваме нейната валидност (Gültigkeit). Също така, Болцано въвежда понятието за индуктивна вероятност, което прокарва мост между дедуктивната и индуктивната логика, като генерализира изводимостта в ограничена област.

Като философ Болцано е предшественик на аналитичната философия и феноменологията. Основният му труд – Теория на науката (Wissenschaftslehre, 1837), е открит от учениците на Брентано. Неговата онтология на пропозициите и представите като такива („an sich“) оказва влияние върху Хусерл и Твардовски, а с посредничеството на втория – и върху развитието на логическата семантика на Лвовско-Варшавската школа. Критик на Имануел Кант и немския идеализъм, Болцано се ситуира между Лайбниц и Фреге, като продължава метафизиката на първия и предшества семантичния платонизъм на втория. В Теория на науката Болцано осъществява проект за нова логика като теория на науката. По негово време понятието „логика“ се употребява в по-широк смисъл, който включва, освен формалната логика, също епистемологията и философията на науката. Болцано отделя логиката от психологията, за да обоснове по-добре математиката. Още през 1810 г. (Beyträge zu einer begründeteren Darstellung der Mathematik) той определя математиката като наука, занимаваща се с общите закони, на които нещата трябва да съответстват в съществуването си. Така смисълът на Болцановата теория на науката е да осигури добри логически и епистемологични основи на математиката.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Paradoxien des Unendlichen (Парадоксите на безкраността).
  • Wissenschaftslehre, 1837 (Теория на науките). Може би най-известният труд на Болцано, в който той се опитва да постави логическите основи на всички науки.
  • Lehrbuch der Religionswissenschaft (Учебник по религиознание).

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Анита Касабова. Химери и realia: Болцано и/или Майнонг за представите без предмет. – Философски алтернативи, 2010, № 4,